IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 22°
България
16:50 | 13 юли 2022
Обновен: 21:53 | 22 септември 2022

Какво реши МС днес: Ключови изменения за несъстоятелност и проект за нова защита от домашното насилие

Ще си сътрудничим с Грузия и Виетнам в сферата на културата; Правителството одобри Годишен отчет на НЗОК и изпълнението на концесионен договор за добив на блатно кокиче

По материала работи: Слав Велев
Какво реши МС днес: Ключови изменения за несъстоятелност и проект за нова защита от домашното насилие

Правителството в оставка проведе редовно заседание на 13 юли 2022 година. Ето какво реши кабинетът "Петков" днес: 

Правителството одобри План за 2022 г. за изпълнение на актуализираната национална стратегия за демографско развитие

Министерският съвет одобри План за 2022 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 - 2030 г.). Сред приоритетите в документа са забавянето на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението, преодоляването на негативните последици от неговото застаряване, развитието на качеството на човешките ресурси.

В Плана за 2022 г. са предвидени мерки и дейности за насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца, подобряване на репродуктивното здраве и общото здравословно състояние на населението, както и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност. Предвидени са и дейности за осигуряване на заетост и намаляване на бедността. Всички мерки са насочени към благоприятно повлияване на основните демографски показатели - раждаемост, смъртност и миграции.

Мерките са финансирани от бюджетите на компетентните ведомства според Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, други оперативни програми, както и по европейски и международни проекти.

Приет е годишен план за изпълнение на Националната програма за намаляване на риска от бедствия

Министерският съвет на Република България прие Годишен план за 2022 г. за изпълнение на Националната програма за намаляване на риска от бедствия 2021-2025 година. Документът е съгласуван в рамките на постоянната Национална координационна група за подпомагане изпълнението на функциите на Съвета за намаляване на риска от бедствия към Министерския съвет за подпомагане формирането и осъществяването на държавната политика в областта на защитата при бедствия.

В изготвеният годишен план са заложени 60 дейности с общ бюджет за над 115 млн. лева, като източниците на финансиране на дейностите са съответно бюджетите на министерствата и ведомствата, общинските бюджети, фондовете на Европейския съюз и на други международни организации.

Правителството одобри Годишен доклад за младежта за 2020 г.

Годишният доклад за младежта представя обобщена информация за политиките, мерките и дейностите, насочени към младите хора в страната, които са реализирани от отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта през 2020 г. По инициатива на Министерството на младежта и спорта за целите на доклада е реализирано и национално представително проучване сред младите в България.

Целта на Доклада е да се проследят специфичните за младите хора предизвикателства, социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните политически решения по отношение на младежките политики. Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети на Националната стратегия за младежта 2010-2020 г. - повишаване на гражданската активност, повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността, насърчаване на здравословния начин на живот, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, развитие на младежкото доброволчество, развитие на междукултурния и международния диалог, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, превенция на социалното изключване на младите хора в неравностойно положение.

Стратегическата визия на правителството е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на многосекторния подход и сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво.

Одобрен е Годишният отчет за дейността на НЗОК за 2021 година

Министерският съвет прие Решение за одобряване на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2021 година.

Отчетът съдържа информация за организацията и управлението на Националната здравноосигурителна каса и представя подробно дейността на НЗОК за 2021 година. През 2021 година дейността е съсредоточена в изпълнението на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 година, Националния рамков договор за медицинските дейности 2020-2022 година и Националния рамков договор за денталните дейности 2020-2022 година. Съществено значение в дейността на НЗОК има действалата през 2021 година извънредна епидемична обстановка поради разпространението на COVID-19, която наложи плащания, свързани с възнаграждения за работа в неблагоприятни условия.

Основна цел за НЗОК през 2021 г. е осигуряването и гарантирането на свободен и равнопоставен достъп на осигурените лица до медицинска помощ и финансово осигуряване на здравната система, която беше особено затруднена поради повишената заболяемост от COVID-19.

Одобрен е Годишният отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2021 г.

Министерският съвет на Република България прие Решение за одобряване на Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. Годишният отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е одобрен от Надзорния съвет на НЗОК.

Със Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г. (ЗБНЗОК) са одобрени приходи и трансфери - всичко в размер на 5 446 312,9 хил. лв.

Общият размер на получените от НЗОК приходи и трансфери - всичко към 31.12.2021 г. възлиза на 5 901 433,3 хил. лв. В сравнение със същия период на 2020 г. се отчита ръст от 1 168 013,5 хил. лв. или с 24,7 %, което се дължи основно на увеличения размер на здравноосигурителните приходи през 2021 г. и получените допълнителни трансфери от M3 по чл. 15а, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците за подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19.

Разпределението на отчетените здравноосигурителни плащания в размер на 5 252 874, 6 хил. лв., вкл. предоставени трансфери към бюджетни организации, сключили договори за извършване на медицински услуги с НЗОК по видове, е следното:

за първична извънболнична медицинска помощ - 283 221,6 хил. лв.;

за специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) - 306 511,4 хил. лв.;

за дентална помощ - 222 847 хил. лв.;

за медико-диагностична дейност - 134 038,1 хил. лв.;

за лекарствени продукти - общо 1 403 815,8 хил. лв.;

за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ - 98 119 хил. лв.;

за болнична медицинска помощ - изплатени са 2 656 411,3 хил. лв.;

други здравноосигурителни плащания - изплатени са 137 669,5 хил. лв.

за поставяне на ваксини срещу COVID-19 за здравноосигурени лица - 10 240,8 хил. лв.

В резултат на отчетените към 31.12.2021 г. приходи и трансфери - всичко в общ размер на 5 901 433,3 хил. лв., спрямо отчетените разходи и трансфери - всичко в общ размер на 5 857 321, 2 хил. лв., се формира положително бюджетно салдо за годината в размер на 44 112 хил. лв.

Правителството прие Постановление относно процеса по присъединяване на България към ОИСР

Министерският съвет прие Постановление за организация и координация на процеса на разговори за присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

На 25 януари 2022 г. Съветът на ОИСР взе решение за откриване на разговори за присъединяване към Организацията с 6-те страни кандидатки, между които и България, която официално прие отправената покана за започване на разговори за членство. В рамките на срещата на Съвета на ОИСР на ниво министър на 9-10 юни 2022 г. бе приета Пътна карта за присъединяване на България към ОИСР, която съдържа параметрите на започващия процес на разговори, в т.ч. условията на задълбочени технически прегледи. С получаването на Пътната карта на практика стартира процесът на присъединяване. Темпът на този процес до голяма степен зависи от добрата и ефективна междуведомствена координация.

С Постановлението на Министерския съвет се доразвива и укрепва съществуващия координационен механизъм, като се предвижда създаване на организация и координация за разпределение на отговорностите и на начина на взаимодействие между институциите, с цел осигуряване на максимална ефективност в процеса на разговори за присъединяване. То регламентира правомощията на МС, на министъра на външните работи в качеството му на Председател на Междуведомствения координационен механизъм /МКМ/, структурата и функциите на МКМ, както и начина на вземане на решения.

Постановлението на МС определя функциите на Междуведомствения координационен механизъм и начините на взаимодействието му с Министерския съвет с цел провеждане на единна национална политика на България по въпросите, свързани с процеса на присъединяване към ОИСР.

Националната контактна точка за прилагане на Насоките на ОИСР ще бъде в Министерството на иновациите и растежа

Правителството измени свое Решение № 682 от 17.09.2021 г. и определи изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия към Министерството на иновациите и растежа за Национална контактна точка за прилагане (НКТ) на Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Предвид структурните промени в състава на Министерския съвет от края на 2021 г., разделянето на Министерството на икономиката на Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на иновациите и растежа и с оглед факта, че Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на иновациите и растежа, правителството измени свое Решение № 682 от 17.09.2021 г. и определи Националната контактна точка (НКТ) за прилагане на Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да бъде в Министерството на иновациите и растежа. Целта е да се продължи насърчаването на доброволното спазване на Насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия за отговорно бизнес поведение, да се съдейства за доброволното разрешаване на случаите, свързани с права между заинтересованите страни за прилагане на Насоките чрез медиация и диалога и намирането на взаимноприемливи решения за засегнатите страни при спазване на стандартите справедливост и съвместимост с Насоките.

Полярните изследвания в Арктика и Антарктика започват с 3,5 млн. лв.

С 3,5 млн. лв. ще започнат полярните изследвания в Арктика и Антарктика тази година по национална програма „От полюс до полюс“, реши правителството. Акцент в тях ще бъдат климатичните промени на Северния полюс.

Научната работа по Националната програма за полярни изследвания „От полюс до полюс“ ще продължи до 2025 г. По нея ще се финансират конкурси за провеждане на съвременни научни изследвания в отдалечените полярни райони на Антарктика и Арктика, привличане на млади учени и повишаване на научно-изследователския потенциал в България, логистика и поддържане на българската полярна база, както и провеждане на научни наблюдения на полярната околна среда. Общият бюджет на програмата е 10,8 млн. лв., като финансирането през 2023 г. ще бъде 3,6 млн. лв. а през 2024 г. - 3,7 млн. лв.

Със средства по програмата ще се осигури и ежегодното плаване на научно­изследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий” до Антарктика.

Координатор на Национална програмата „От полюс до полюс“ е Софийският университет „Св. Климент Охридски” с неговия Национален център за полярни изследвания. Партньори са Българският антарктически институт, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, Институтът за гората към БАН и Националният природонаучен музей към БАН.

38 млн. лв. за модернизация на научни обекти

Двадесет и два научни обекта ще бъдат доизградени и модернизирани е 38 276 480 лв., реши правителството. Средствата ще позволят и да се закупи специализирана апаратура, с която да се извършват качествени изследвания според световните стандарти.

Обектите, които ще бъдат финансирани, са част от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027). Сред тях са Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, Регионалният астрономически център за изследвания и образование (РАЦИО), Институтът за научни изследвания по компютърни науки и изкуствен интелект (INSAIT), Лабораторният комплекс на научно-технологичен парк „София тех парк“, Националният геоинформационен център, Научната инфраструктура по клетъчни технологии в биомедицината и др.

В изпълнение на Националната пътна карта за научна инфраструктура от 2018 г. до момента научните инфраструктури са получили над 87 млн. лв.

Отделно със 760 370 лв. ще бъде платен членският внос за участието на Република България в 10 Европейски научноизследователски инфраструктури и в Европейското съвместно предприятие ITER за развитие на термоядрената енергия. Участието в Европейските научноизследователски инфраструктури е свързано със създаване и модернизиране на регионални центрове, включване в различните експерименти и научни програми, които допринасят за развитието на персонализираната медицина, нови енергийни източници, изследване на океаните и моретата и др.

Правителството отпуска 80 000 лева за инициативи, свързани с към процеса на присъединяване на България към ОИСР

Министерският съвет одобри днес вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерство на външните работи за 2022 г. Със средствата, в размер на 80 000 лева, ще бъдат финансирани обучения, семинари и работни срещи за обмяна на опит за участниците в Междуведомствения координационен механизъм, както и за други заинтересовани страни, имащи отношение към процеса на присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, утвърдени в Пътната карта за действията по присъединяване на Република България към ОИСР в периода 2021-2023 г., утвърдена с Решение № 444 от 11 юни 2021 г.

С предоставените средства ще бъдат обезпечени планираните разходи по реализиране на обучения, семинари и работни срещи за обмяна на експертиза между представители на българската държавна администрация (ресорни министерства и агенции), част от Междуведомствения координационен механизъм, както и делегации на ОИСР (от Секретариата и техническите комитети на Организацията), едната от които ще се ръководи от заместник-генералния секретар на ОИСР.

Целта на обучителните семинари и работни заседания е осигуряване на специализирана подготовка, устойчивост в изграждането на експертен, административен, и технически капацитет, обмен на експертиза, споделяне на опит и добри практики, включително и с международно участие на чуждестранни експерти с участниците в МКМ и други заинтересовани страни, имащи отношение към процеса на присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Одобрени са промени по бюджета на Министерството на младежта и спорта

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на промени по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2022 г. във връзка с увеличаване на капитала на търговско дружество и Проект на Решение на Министерския съвет за увеличаване на капитала на „Сердика спортни имоти“ ЕАД.

С предоставените средства в размер на 1 000 000 лв. ще се увеличи капитала на „Сердика спортни имоти“ ЕАД. Средствата ще бъдат използвани за изготвяне на цялостен инвестиционен проект за основно обновление на Многофункционален спортен комплекс „Червено знаме“, който към настоящия момент е в лошо техническо състояние, поради което не функционира по предназначение.

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на десет имота - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на гр. Белово, община Белово, област Пазарджик. Това ще позволи реализацията на национален обект „Модернизация на железопътната линия София-Пловдив: жп участъци София-Елин Пелин и Елин Пелин-Септември” за „Модернизация на железопътна отсечка Костенец-Септември”.

С друго решение правителството предостави безвъзмездно на НКЖИ управлението на тридесет и четири имота - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на град Айтос, село Черноград, село Тополица и село Карагеоргиево, община Айтос, област Бургас. Това ще позволи реализацията на национален обект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив-Бургас, Фаза 2“, Позиция 2: „Премахване на прелезите и изграждане на надлези/подлези за жп участък Пловдив-Бургас“.

Правителството прехвърли на община Костинброд собствеността върху терен - частна държавна собственост, намиращ се в с. Петърч. Имотът е с площ 1002 кв. м. и ще бъде използван за изграждане на игрище със свободен достъп.

Министерският съвет прехвърли на община Ардино собствеността върху жилище - частна държавна собственост в гр. Ардино за социални дейности, свързани с настаняване на граждани с установени жилищни нужди. Жилището е със застроена площ 25, 73 кв. м и се намира на първия етаж във вх. А, блок 4 на ул. „София“.

Одобрен е проект на меморандум за разбирателство с Amazon Web Services EMEA SARL (AWS)

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Amazon Web Services EMEA SARL (AWS).

Меморандумът ще насърчи сътрудничеството между AWS и Правителството в областта на иновациите и икономическото развитие чрез обучения по цифрови умения на бъдещите поколения, насърчаване на облачно базиран бизнес в България и подкрепа на Правителството в цифровата трансформация.

С меморандума страните възнамеряват да проучат възможността да си сътрудничат в стратегическите отношения в областта на цифровата трансформация на публичната администрация, цифровите умения, иновациите, киберсигурността и развитието работна сила с готовност за работа с облак.

Одобрен е проектът на програма за сътрудничество с Виетнам в сферата на културата

Министерският съвет прие решение, с което одобри проекта на Програма за културно сътрудничество между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата, спорта и туризма на Социалистическа република Виетнам за периода 2022-2025 г.

Проектът на програма удовлетворява взаимните интереси на двете страни и съдържа необходимите текстове за развитие на реално възможните взаимоотношения между Република България и Социалистическа република Виетнам в областта на културата.

Предлаганият проект на програма регламентира възможностите за сътрудничество в сферата на сценичните и визуалните изкуства, музеите, културното наследство, библиотечното дело, превода, филмовото изкуство и нематериалното културно наследство.

Одобрени са изменения в проекта на програма за сътрудничество с Грузия в областта на културата

Министерският съвет прие решение, с което одобри съществено отклонение от проекта на Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на образованието, науката, културата и спорта на Грузия за периода 2021-2023 г.

С Решение № 260 от 25 март 2021 г. на Министерския съвет на Република България е одобрен проект за Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на образованието, науката, културата и спорта на Грузия за периода 2021-2023 г.

Двустранният документ не беше подписан до края на 2021 г. поради ограниченията, наложени от пандемията Covid 19. Междувременно, наименованието на ресорното министерство на Грузия бе променено от «Министерство на образованието, науката, културата и спорта» на Министерство на културата, спорта и младежта.

С оглед възможността за предстоящо подписване на Програмата за сътрудничество - с нов период на действие 2022 - 2024 и с промяна в наименованието на ресорното министерство на Грузия, е необходимо, съгласно чл. 11. ал. 2 от Закона за международните договори, повторно съгласуване на проекта на програма, тъй като изменението на разпоредбите относно срока на действие на програмата - от 2021 - 2023г. на 2022 - 2024 г., както и изменението на наименованието й съставляват съществено отклонение от проекта на договор.

Всички останали договорени текстове и условия на Програмата за сътрудничество в областта на културата между двете страни остават непроменени.

Настоящият проект на Програма за сътрудничество в областта на културата е изготвен в съответствие със Спогодбата за сътрудничество в областта на културата, науката и образованието, подписана на 19 януари 1995 г. в София.

Проектът на Програма удовлетворява взаимните интереси на двете страни и съдържа всички необходими текстове за развитие на отношенията между Република България и Грузия в областта на културата.

Предлаганият проект на Програма регламентира възможностите за сътрудничество в областта на театъра, литературата, превода и публикуването на творби на писатели от другата страна, изобразителното изкуство, организирането на художествени изложби и музикални фестивали.

Уточняват се ангажиментите на двете страни по опазването на културното наследство и сътрудничеството за защита на авторските права в областта на художествената, образователната и научна литература съгласно законодателството на страните.

Програмата насърчава и сътрудничеството в областта на филмовата индустрия чрез установяване на преки контакти със съответните заинтересувани институции, като се обмислят и възможности за съвместни филмови проекти.

Проектът на Програма предвижда влизането й в сила да бъде от датата на нейното подписване.

Одобрена е позицията на България за неформалната среща в Прага на министрите по ЕС по околна среда

Правителството одобри позицията на България за неформалната среща на министрите на Европейския съюз по околна среда, която ще се проведе на 13 и 14 юли 2022 г. в Прага, Чехия.

В дневния ред на заседанието е предвидено министрите да обменят мнения относно предстоящата в края на годината в Монреал, Канада, 15-а среща на Конференцията на страните към Конвенцията за биологичното разнообразие. България ще изрази подкрепа за разработването на Глобалната рамка за биоразнообразието след 2020 г. като амбициозен документ, който цели да постигне трансформационна промяна в опазването и възстановяването на биоразнообразието в световен мащаб.

Министрите ще обсъдят и екологичните въздействия на войната в Украйна. Наред с цивилните жертви и разрушенията, военните действия в Украйна имат тежки последици за околната среда не само в страната, на чиято територия те се водят, но и в големи части от Източна Европа, като някои от тях ще продължат години и дори десетилетия след приключването на войната. Следвоенният период е шанс за Украйна да развива и утвърждава модел на възстановяващ икономически и социален растеж в границите на природния си потенциал, който да гарантира здрави и устойчиви общности и екосистеми, нулево замърсяване на околната среда и климатична неутралност, и който, също така, да осигурява добър капацитет за адаптация към измененията на климата.

Първият ден на Неформалната среща ще завърши с дискусия по темата за адаптацията към изменението на климата. България ще подчертае ролята на природосъобразните решения като осигуряващи комбинирани подходи за намаляване рисковете и въздействията от изменението на климата на социално, екологично и икономическо ниво и като представляващи устойчива алтернатива за дългосрочен икономически растеж и развитие. От ключово значение за страната ни е отношението към адаптацията към изменение на климата, базирано на природни решения, да бъде превърнато в нов начин на мислене, като по този начин се превърне в нова реалност.

В рамките на втория ден се предвижда министрите да обсъдят международните преговори в областта на климата и предстоящата през м. ноември 2022 г. в Египет 27-а Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата. България счита, че особено важно е на предстоящата среща да се постигне баланс между резултатите в областта на смекчаването и тези в областта на адаптацията и финансирането, като се имат предвид заявените приоритетни теми от страна на Египетското председателство, включващи адаптация, загуби и щети и финансиране. В тази връзка, необходимо е да се постигне ангажираност на всички големи икономики - нужни са по-амбициозни, ясни и количествено измерими ангажименти от всички големи източници на въглеродни емисии.

Одобрена е позицията на Република България за предстоящия Съвет на Европейския съюз по земеделие и рибарство

Кабинетът одобри позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 18 юли 2022 г., гр. Брюксел, Кралство Белгия.

В рамките на заседанието се очаква Чешкото председателство да представи своята секторна работна програма в областта на селското стопанство и рибарството.

След това Комисията ще представи своето предложение за Регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита, по което министрите ще проведат обмен на мнения въз основа на въпрос, формулиран от Председателството. Страната ни счита, че предложението за Регламент е доста амбициозно, а в настоящата ситуация в световен мащаб, гарантирането на продоволствената сигурност трябва да бъде водещ приоритет. Подкрепяме целта за намаляване на 50% на употребата и риска от химически пестициди до 2030 г. и на употребата на по - опасни пестициди да се прилага само на ниво Европейски съюз (ЕС). За страната ни е важно да бъдат отчетени различните изходни позиции и специфичните особености в отделните държави членки.

Европейската комисия и делегациите на държавите членки ще обменят мнения относно състоянието на селскостопанските пазари, по-специално в резултат на конфликта в Украйна, въз основа на предварително формулирани от Председателството въпроси. Република България очаква добра реколта от есенници за 2022/2023 г., като количествата ще са достатъчни за вътрешно потребление и за износ. На европейско ниво изгледите са за добра реколта от зърнени култури.

Въз основа на натрупания опит от прилагането на мерки за извънредна подкрепа считаме, че те следва да се предприемат бързо, да са максимално опростени, лесни за прилагане и с широки параметри, така че да предоставят възможност на държавите членки да отговорят на националните и регионални специфики.

В рамките на заседанието на Съвета Комисията също така ще представи на министрите и информация относно процеса на одобряване на Стратегическите планове по Общата селскостопанска политика, след което министрите ще проведат обмен на мнения, на база на предварително формулирани въпроси.

Понастоящем се провежда структурен диалог за обсъждане на отделните елементи на Стратегическия план, тяхното изясняване и предприемане на действия за отстраняване на бележките на Комисията по проекта на Стратегически план на България. Стремежът ни е да финализираме този процес във възможно най-кратък срок. Успоредно с процеса на одобрение на Стратегическия план, в момента работим по законодателни текстове, които ще бъдат обсъдени с представители на българския бранш. Предприети са и мерки за изграждане на необходимите информационни системи за прилагане на Стратегическия план.

По време на заседанието в областта на рибарството се очаква Съветът да одобри Заключения относно новите стратегически насоки на ЕС за аквакултури.

В точки „Други въпроси“ се очаква делегациите на Белгия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция да представят на министрите общ документ относно предложение за преразглеждане на законодателството в ЕС във връзка с повишаване на степента на защитата на животните по време на транспортиране, а Председателството ще информира Съвета за актуалното състояние на преговорите по предложението за Регламент относно предоставянето на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и влошаване на състоянието на горите.

Кабинетът одобри резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по транспорт и телекомуникации

Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика (формат „Транспорт“ и „Телекомуникации“), което се проведе на 2 и 3 юни 2022 г. в Люксембург.

В сектор „Транспорт“ беше постигнат общ подход по три досиета от пакет „Подготвени за цел 55“ в областта на въздушния и морския транспорт, както и в областта на интермодалните превози. В морския транспорт бе одобрен общ подход по изменението на директивата за въвеждане на подобрени изисквания за стабилност на ро-ро пътнически кораби. Постигнат е общ подход и по директивата относно рамката за внедряване на интелигентни транспортни системи.

В рамките на Съвета бе подписано Съвместно изявление на България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Румъния относно предприемане на действия на европейско ниво за завършване на инфраструктурните обекти.

В сектор „Телекомуникации“ министрите разгледаха и приеха напредъка по досиетата за изкуствения интелект, европейската цифрова самоличност и акта за данните. По време на дебата беше обсъдена оценката на въздействието на цифровите технологии върху околната среда, както и начините за развитие на устойчиви цифрови технологии, които са в услуга на зеления преход на икономиката.

Одобрени са резултатите от българското участие в заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Правителството одобри доклада на Република България от редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 13 юни 2022 г.

Комисията представи своето Съобщение относно актуалното състояние на Общата политика в областта на рибарството и консултацията относно възможностите за риболов за 2023 г. и информира Съвета, че консултацията за риболовните възможности ще продължи до 31 август 2022 г. Страната ни отбеляза, че, при определяне на риболовните възможности за 2023 г. в Черно море, ще настоява да бъдат взети предвид решенията, които ще бъдат приети на годишната среща на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, социално-икономическото отражение на кризата от Ковид-19 и въздействието на войната в Украйна върху сектора на рибарството и състоянието на рибните запаси. Република България ще настоява квотите за улов на калкан да бъдат запазени и през 2023 г.

Европейската комисия представи своя Доклад относно прилагането на здравните и екологичните стандарти на ЕС спрямо вносните селскостопански и хранителни продукти. Страната ни акцентира, че във връзка с войната в Украйна и социално- икономическите последствия от нея, следва да се намери баланс между гарантирането на конкурентоспособността на земеделските производители и високите производствени стандарти на ЕС и осигуряването на продоволствена сигурност. В тази връзка следва да бъде извършван мониторинг на текущите и планирани действия, за да се прецени доколко ефективни са взетите мерки, да бъде наблюдаван пазара и да се изготвят периодични доклади.

Комисията представи актуална информация относно състоянието на селскостопанските пазари, по-специално в резултат на нашествието в Украйна. България акцентира, че продължаващото повишаване на разходите за производство в селското стопанство за фуражи, торове и електрическа енергия все още е основен източник на тревога. От една страна е поставено в риск осигуряването на хранителни продукти на достъпни цени за българските потребители, а от друга са застрашени икономическите резултати на земеделските стопанства. Страната ни предложи да се повишат индивидуалните и национални тавани по отношение на помощта “de minimis” и призова за удължаване до 31 декември 2022 г. на срока на прилагане на увеличения заради COVID-19 интензитет на подпомагане по двете ключови мерки (Преструктуриране и конверсия на лозя и Инвестиции в предприятия) от Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Страната ни счита, че решението на Комисията за дерогация от екологичните изисквания по първи стълб на ОСП за 2022 г. беше прагматично и е положителни последствия и трябва да бъде приложено през 2023 г.

Одобрени са резултатите от българското участие в Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“

Министерският съвет одобри резултатите от участие на България в редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, проведено на 14 юни 2022 г„ в гр. Люксембург, Великото херцогство Люксембург.

Акцент в дискусията на здравните министри на ЕС беше поставен върху темата за излишъка от ваксини за COVID-19, когато министрите на България, Хърватска, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словения и Словакия информираха за съвместното си писмо до Европейската комисия (ЕК), с настояване за редуциране на предстоящите доставки на ваксини, както и за предоговаряне на условията по споразуменията за ваксини за COVID-19, подписани от ЕК. Министрите аргументираха своето искане с абсолютното задължение да се гарантира ефективното разходване на публичен ресурс и защитата на&a

Коментари

Новини Варна