Днес е Илинден по стар стил, морето взима жертви

Снимка: БГНЕС

На 2 август отбелязваме Илинден по стар стил. Според народното поверие на днес не трябва да се работи, защото гръм може да удари човека. Не се ходи на плаж, защото морето взима жертва на този ден. От днес времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Докато преброиш до пет, вълната те удря и след това те дърпа навътре. Илинден идва с мъртва хватка на морето, казват старите рибари.

В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден празнуват още и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото пророкът е техен покровител.

Илинден е денят, в който се почита Свети пророк Илия . По стар стил той се отбелязва на 2 август, а по нов – на 20 юли . Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже. В митологичните представи светецът ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата. В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба.

На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие. Според поверието на този ден морето взима най-много жертви като курбан за светеца. Затова денят се отбелязва като Ден на удавника. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. В противен случай човекът може да бъде ударен от гръм. Не се ходи и на плаж, тъй като хората са заплашени от удавяне. Ако на днешния ден гърми, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са празни.

Ще настъпи суша , показват още поверията. На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества. Своя еснафски празник отбелязват кожухари, самарджии, фурнаджии, защото Свети Пророк Илия е техен патрон - покровител. На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей - символ на сушата.

Днес се навършват 119 години от избухването на Илинденско-Преображенско въстание в Македония и Одринско. То е смятано за връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи.

Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 2 август (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден).

Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).

В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани.

Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгрес в местността Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните действия започват. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград.

Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството, отбелязва БГНЕС.

На Илинден имен ден разнуват Илия, Илиян, Илин, Искра , Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Илонка.