Проф. Здравко Попов: Предстои отрезвяване от консумативния разгул

проф. Здравко Попов/Снимка: БГНЕС

"Ако се освободим от идеологическите интерпретации, очевидно ще видим своеобразен удар върху консумативните общества. След Втората световна война до голяма степен беше изоставена тази чудесна европейска просветителска идея за гражданските общества. Предвид силното икономическо развитие, своеобразните благоденствия, които възникнаха в западния свят, позволиха да се появи този нов конструкт – за т.нар. консумативни общества, които потребяват повече, отколкото им е необходимо. Които живеят в комфорт, които се чувстват достатъчно свободни. Ние имахме модел на консумативни общества, които бяха своеобразна съблазън за нашите общества още във времето на Студената война. Това, което сега се случва, е точно удар върху консумативния тип човек и консумативните общества. Те трябва да се върнат в някаква предходна ситуация – да консумират само това, което е спрямо належащите им нужди. Имам нужда, условно, от 5 чифта обувки, но в къщата ми има 30 чифта обувки… Ще има едно отрезвяване на този консумативен разгул. Ще се върнат тези общества към по-скромен модел на живот. То ще е вследствие именно на тази глобална преорганизация и криза, която овладява целия свят."

Този коментар направи пред БНР проф. Здравко Попов, дипломат, президент на Института за публична политика. По думите му тази промяна ще има "полезен характер".

Попов е на мнение, че проектът за стратегическа автономия на Европа, лансиран малко преди пандемията, "днес се оказва една утопия". 

"Няма суровини на територията на Европа – толкова много, че да може тя да се самозадоволява", подчерта той.

"Европа не може сама да се изхранва, не може сама да се задоволява със суровини, не може сама да се пази. Тя се оказва всъщност много зависима. Тя е зависима от изток и запад едновременно. Въпросът е дали има достатъчно умни правителства, които биха могли да намерят сравнително подходящите формули. На Европа, която има твърде много дефицити и липси. И това я прави уязвима и от изток, и от запад."

По времето на Барак Обама в САЩ санкциите като инструмент на външната политика бяха изведени като приоритет в големите мозъчни центрове – да се разработи т. нар. изкуство на санкциите, изтъкна проф. Попов в предаването "Събота 150". Той открои и рисковете от политиката на санкции.

"Няма и излизане от нея. Не можеш да кажеш, дори и да виждаш, че може и да си сгрешил с някои от санкциите, не можеш да кажеш – о, съжалявам, тук май сгреших, да отменя една санкция, защото виждам, че нямам полза, дори имам вреда. То е нещо като взел си генералното решение и трябва да следваш логиката на този процес."

"Путин и Горбачов са две различни вселени. Дали Горбачов би могъл да бъде Путин? Би могъл да бъде. Той наследява една тоталитарна система и просто можеше да паразитира като лидер на тази система, както неговите предшественици правеха. Въпросът е дали Путин би могъл да бъде Горбачов. Да понесе в някакъв смисъл напрежението от такъв тип реформи, които Горбачов направи по време на перестройката. Струва ми се, че сякаш не би могъл да бъде. В някакъв смисъл моделът на управление на Путин дойде като контрапункт на ефектите и последствията на перестройката и на разпадането на Съветския съюз. Няма как да си въобразим, че той би могъл да бъде просто един  продължител на тази тенденция", заяви още проф. Попов.

"По време на Студената война двете големи системи – САЩ и Съветският съюз се намират непрекъснато в подготовка и готовност за война, войната се възприема като радикален инструмент за разрешаване на конфликти и сблъсъци. Горбачов наследява този инструментариум, с който сега си служи Русия, но направи силно впечатление на Запада с желанието си точно този инструмент да бъде оставен настрана. Това е въпросът – дали империите, които имат хегемонистични интереси и желаят да владеят глобално света, биха могли да го направят по мирен начин, или непременно трябва да включват в своя арсенал и военния елемент."

Чуйте цялото интервю на Деян Йотов с проф. Здравко Попов ТУК