IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 35°
България
15:30 | 14 септември 2022
Обновен: 19:17 | 15 юли 2024

Какво реши МС: Откриват почетно консулство на Република Южна Африка във Варна

Освободен бе посланика ни в Украйна. Дадоха пари за национална сигурност и здраве

По материала работи: Слав Велев
Какво реши МС: Откриват почетно консулство на Република Южна Африка във Варна

Ето какво реши служебното правителство на Гълъб Донев на днешното си редовно заседание:

Правителството предлага полковник Станимир Йорданов да бъде назначен на длъжност „Директор на дирекция „Операции и подготовка“ в МО

Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ, с който да назначи полковник Станимир Йорданов на длъжност „Директор на дирекция „Операции и подготовка“ в Министерството на отбраната и го удостои с висше офицерско звание „бригаден генерал“, считано от 01.10.2022 г.

Правителството предлага също така бригаден генерал Емил Шошев да бъде освободен от длъжността „Директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ и от военна служба, считано от 03.10.2022 година, поради навършване на пределната възраст за притежаваното звание.

Кабинетът предлага бригаден генерал Васил Събински да бъде освободен от длъжността „Командир на Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана“ и да бъде назначен на длъжността „Директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи” в Министерството на отбраната, считано от 03.10.2022 година.

Полковник Димитър Хлебаров е предложен за назначаване на длъжността „Командир на Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана“, и за удостояване с висше военно звание „бригаден генерал“ считано от 03.10.2022 година.

Правителството предлага Костадин Коджабашев да бъде освободен от длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република България в Украйна

Министерският съвет прие решение, с което предлага на Президента на Република България да издаде указ за освобождаване на Костадин Коджабашев от длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република България в Украйна. Правителственото предложение е във връзка със заемането на поста  „заместник-министър на външните работи“ от г-н Коджабашев.

Правителството одобри доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол за 2021 г.

Правителството одобри доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение (Междуведомствената комисия) към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2021 г.

Докладът съдържа информация за дейността на Междуведомствената комисия за периода 1 януари до 31 декември 2021 г., за националната система за експортен контрол, международно сътрудничество в тази област, изпълнение на международните ангажименти на страната ни в областта на експортния контрол и неразпространението на оръжията за масово унищожение, данни за износа, вноса, трансфера, транзита, превоза и др.

Прозрачността и предоставянето на информация е сред основните принципи, приети от международните организации и режими в областта на експортния контрол.

Съгласно чл. 70 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделията с двойна употреба докладът е следвало да бъде внесен за разглеждане в Министерски съвет до 30 юни т.г. Предвид установеното забавяне, в рамките на мандата на служебното правителство, бе премината в максимална кратки срокове съгласувателната процедура в Министерството на икономиката и индустрията, за да влезе докладът за разглеждане и одобрение на днешното заседание.

Докладът се публикува на интернет страницата на Междуведомствената комисия, каквато е практиката през последните години.

Правителството одобри доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие

Със свое решение правителството прие Доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2022 година.

На база данни от тримесечните отчети за касовото изпълнението на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет (ПРБ) бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2022 г. е положително в размер на 1 176,0 млн. лв. (0,8 % от прогнозния БВП, при заложен дефицит в ЗДБРБ* за 2022 г. от 4.1 %) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 837,6 млн. лв. и по европейските средства в размер на 338,4 млн. лева.

Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към 30.06.2022 г. са в размер на 28 247,9 млн. лв. или 47,3 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към юни 2022 г. нарастват с 3,5 млрд. лв. (14,1 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи основно на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 3,3 млрд. лв., а постъпленията от помощи нарастват с 0,2 млрд. лева.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 22 239,0 млн. лв., което представлява 48,2 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 4 311,3 млн. лв. или 47,6 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 10 549,9 млн. лв. (47,4 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 7 548,2 млн. лв. (47,1 % от планираните), от акцизи възлизат на 2 758,0 млн. лв. (47,4 % от разчета), а тези от мита са в размер на 218,5 млн. лв. (57,5 % от годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 914.1 млн. лв. или 65,2 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 6 463,8 млн. лв., което представлява 48,3 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 4 591.3 млн. лв., което е 62,5 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2021 г. възлизат на 27 071,9 млн. лв., което е 41,1 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към юни 2020 г. бяха в размер на 24 645,0 млн. лева. Значителният ръст на разходите през първото полугодие на 2022 г. спрямо същия период на предходната година е свързан с по-високия размер на разходите по националния бюджет.

Нелихвените разходи са в размер на 25 870,4 млн. лв., което представлява 41,0 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 24 355,7 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 501,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 13.1 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 388,6 млн. лв. (58,5 % от планираните за 2021 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2022 г. от централния бюджет, възлиза на 812,8 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.06.2022 г. е 9,5 млрд. лв., в т.ч. 9,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

В началото на месец юни правителството изготви и внесе в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г.). Предложен бе спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към преодоляване на негативните последствия от нарастващите цени на горивата и енергоносителите, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най- засегнатите групи от обществото и бизнеса. Целта бе да се подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентна криза, породена от конфликта в Украйна и да се смекчат шоковете, породени от високите цени на енергоносителите и суровините, за уязвимите групи от обществото и за икономиката на България. Законът бе приет от Народното събрание в края на месец юни и обнародван в началото на месец юли (ДВ, бр. 52 от 2022 г.). В разчетите е заложено запазване на фискалната цел за годината, като салдото по КФП отнесено към прогнозния БВП остава непроменено и е в размер на 4,1 % от прогнозния БВП.

Одобрен е План за действие за изпълнението на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 през периода 2022-2024 година

Правителството прие План за действие за изпълнението на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 през периода 2022-2024 година.

Основната му задача е да допринесе за постигането на трите стратегическите цели на Националната програма - ускорено икономическо развитие, демографски подем и намаляване на неравенствата, реализирането на които е предвидено посредством целенасочени политики и интервенции, групирани в пет взаимосвързани и интегрирани оси на развитие. Те са иновативна и интелигентна България; зелена и устойчива България; свързана и интегрирана България; отзивчива и справедлива България; духовна и жизнена България. За постигането на правителствените намерения в плана за действие е представена оперативната стратегия по представените в документа 13 национални приоритета.

В плана за действие е представена и оценка на макроикономическото въздействие на предвидените мерки по приоритетите. Предварителната оценка на въздействие от изпълнението на планираните мерки показва, че ще бъдат реализирани значителни дългосрочни ефекти. За оценката на макроикономическото въздействие на предвидените мерки е използван моделът СИБИЛА (Simulation model of Bulgaria's Investment in Long-term Advance). Според него към 2024 г. брутният вътрешен продукт ще нарасне с 3,8 %, ако Планът за действие бъде реализиран с посочените като вече осигурени средства, и с 4,8 %, ако мерките бъдат напълно реализирани с посочените като необходими за тяхното изпълнение средства. С осъществяване на планираните интервенции през разглеждания период се очаква положителна промяна по отношение на икономическата активност на трудоспособното население, коефициентите на заетост и безработица. Симулациите показват ефект по отношение на заетостта в размер на 7.1 % в резултат на изпълнените през периода 2022 - 2024 г. мерки. От друга страна, при пълната реализация на мерките, т.е. при осигуряване на всички необходими средства, броят на заетите би ускорил своя растеж до 8.6 %.

Националната програма е рамков стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи. Тя определя визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения.

Удължава се срокът на две национални научни програми

Правителството удължи срока за работа по две национални научни програми, чието изпълнение е затруднено от пандемията от COVID-19 и от забавени обществени поръчки.

До 31 юли 2023 г. може да продължат дейностите по програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“, а до 31 декември 2023 г. - по програма „Иновативни нискотоксични биологично активни средства за прецизна медицина“ (БиоАктивМед)“.

Програмата „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ се изпълнява въз основа на подписани споразумения между Министерството на образованието и науката (МОН) и водещия партньор - Аграрен университет - Пловдив. Удължаването с половин година е необходимо за провеждане на полеви опити, забавени заради закъсняващи доставки на специфични консумативи и реагенти.

В рамките на програма „Иновативни нискотоксични биологично активни средства за прецизна медицина (БиоАктивМед)“ седем института на БАН и пет висши училища провеждат изследвания, насочени към разработване на биологично активни средства с екстракти от природни продукти с растителен или животински произход от България. Фокусът е към изучаване на терапевтичния им потенциал за профилактика и лечение на някои социално значими невродегенеративни, онкологични и инфекциозни заболявания.

Заради настъпилите форсмажорни обстоятелства и наложените противоепидемични мерки голяма част от дейностите по програмата не са изпълнени, има и голямо забавяне в процедурите по обществени поръчки за химикали, реактиви, лабораторни консумативи и други необходими за изследванията материали. Удължаването на срока с една година ще позволи пълно и качествено довършване на започнатата работа.

Изменя се ПМС № 85 от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз

Със свое решение Министерският съвет изменя ПМС № 85/17.04.2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз като определя Министерство на електронното управление за водещо ведомство на Работна група 17 „Телекомуникации и информационни технологии“, съвместно с Министерство на транспорта и съобщенията.

Изменението е необходимо, тъй като министърът на електронното управление е компетентният административен орган, който провежда държавната политика в областта на електронното управление и в областта на информационното общество и информационните технологии във взаимодействие с другите органи на изпълнителната власт. Министерството на електронното управление е и институционален партньор на ЕК и провежда държавната политика в областта на електронното управление, информационните технологии и информационното общество в Република България, съгласно политиките на Европейския съюз. Комуникацията и сътрудничеството се изразяват в размяна на информация, изработване на общи позиции и предприемане на действия по конкретни въпроси, съвместно изпълнение на задачи в рамките на работни групи, провеждане на консултации и участие в съвещания, работни групи, комисии и форуми.

Очакваният резултат от изменението е да бъдат подобрени механизма и координацията при изработване, съгласуване и вземане на решения по нормативните и другите европейски документи в областта на цифровата трансформация и електронното управление. Това ще доведе и до разгръщане потенциала на икономиката, основана на данни и изграждане на приобщаващо информационно общество и електронно управление.

Изменят се нормативни актове на МС, регламентиращи управлението на средствата от ЕС

Във връзка с промените в структурата на Министерския съвет по силата на издадения от Президента на Република България Указ № 212 за назначаване на служебно правителство от 2 август 2022 г. е констатирана необходимост от извършване на промени в нормативната уредба, регламентираща управлението на средствата от ЕС.

Въведените изменения предвиждат актуализация на състава на Съвета за координация при управлението на средствата от Европейския съюз и на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз в съответствие с новата структура на правителството и осигуряване непрекъсваемост при изпълнението на функциите на съветите.

С оглед на актуалния състав на Министерския съвет се прецизират и наименованията на органите на изпълнителната власт, на които е възложено изпълнението на съответните нормативни актове.

Правителството възложи на дирекция „Добро управление“ в администрацията на МС да извършва проверка на разходите за техническа помощ по три оперативни програми за периода 2014-2020 г. и три програми за периода 2021-2027 г., съфинансирани със средства от европейските фондове

Правителството прие Решение, с което възлага на дирекция „Добро управление” в администрацията на Министерския съвет да извършва проверки за верифициране на разходи на Управляващите органи по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 г., Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., Програма „Образование“ 2021-2027 г., Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021-2027 г. и Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” 2021-2027 г. в качеството им на бенефициенти по техническа помощ.

Решението осигурява спазването на принципа на адекватно разделение на функциите при извършване на управленски проверки на разходите за техническа помощ чрез възлагането им на дирекция „Добро управление“ в администрацията на Министерския съвет, в която е изграден административен капацитет в управлението и контрола на средства от ЕС както в рамките на приключилия (2007-2013 г.), така и на текущия програмен период (2014-2020 г.). В качеството на Управляващ орган по Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 г. и по две оперативни програми за периода 2007- 2013 г. (Оперативна програма „Административен капацитет“ и Оперативна програма „Техническа помощ“) дирекцията разполага с необходимия професионален и административен опит по отношение проверката на допустимостта и законосъобразността на разходите, което ще допринесе за качественото и навременно извършване на верификацията на разходите за техническа помощ.

Правителството прие промени в ПМС № 216 от 2022 г. за предоставяне на допълнителни средства за субсидиране на автобусните превозвачи за превоз на пътници по нерентабилни линии

Правителството прие промени в Постановление № 216 на Министерския съвет от 2022 г. за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2022 г. за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградски транспорт и транспорта в планински и други райони за 2022 г. и за превоз на пътници по междуселищни автобусни линии извън тези по § 4, ал. 1 и 2 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози за 2022 г. (обн., ДВ. бр. 62 от 2022 г.).

Промените гарантират и осигуряват единствения справедлив, правилен и прилаган през годините начин за разпределяне на средства от държавния бюджет за субсидиране на пътнически превози.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност”

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност” за 2022 г.

По бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност” за 2022 г. са одобрени допълнителни разходи в размер на 3 200 000 лв., както следва:

за изграждане на комуникационна и информационна система в Държавна агенция „Национална сигурност” за обмен на класифицирана информация в реално време - 1 200 000 лв.;

за обезпечаване на Държавна агенция „Национална сигурност” с кадрови ресурс за изпълнение на дейности, свързани с изграждане, поддръжка и развитие на комуникационни и информационни системи, проучване, разработване и внедряване на нови информационни технологии, системи и стандарти за законно прихващане, на технически и комуникационни съоръжения и средства и др. - 2 000 000 лв.

Средствата сa за сметка на предвидените разходи в централния бюджет за изпълнение на политики по чл. 1, ал. 5, т. 15 от Закона за Държавния бюджет на Република България за 2022 г. в област „Вътрешен ред и сигурност”.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2022 г.

С Постановлението се одобряват допълнителни разходи в размер до 17 500 000 лв. за изплащане на фактически извършени разходи за дейности по издаването на българските документи за самоличност в изпълнение на поети ангажименти по сключени договори на Министерството на вътрешните работи.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. в размер на 35 908 920 лв. за осигуряване на лекарствени продукти за лечение на COVID-19.

С допълнителни разходи финансово се обезпечава договор за доставка на лекарствения продукт Regkirona (INN Regdanvimab), предназначен за лечение на коронавирусна инфекция.

По този начин ще бъде гарантиран достъпът на българските граждани до лекарствения продукт Regkirona (INN Regdanvimab) за лечение на COVID-19.

С друго постановление на правителството по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. са одобрени допълнителни разходи в размер на 5 907 200 лв. Средствата са предназначени за дейност, извършена през месец юни 2022 г. – за подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19, в регионалните здравни инспекции, центровете за спешна медицинска помощ, държавните психиатрични болници и Националния център за заразни и паразитни болести, както и за поставяне на ваксини срещу коронавирусна инфекция.

Допълнителните разходи ще бъдат осигурени за сметка на предвидените по централния бюджет за изпълнение на политики в област „Здравеопазване“ средства.

Правителството прие вътрешно компенсирани промени в бюджета на МОСВ

Министерският съвет на Република България прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2022 г.

С извършената промяна на бюджета се предвижда увеличение на разходите за персонал за 2022 г. по бюджета на Министерство на околната среда и водите на стойност 1 900 000 лв., които ще бъдат осигурени за сметка на планираните средства по Централния бюджет.

Увеличението е във връзка с чл.1 ал.5 т.6.3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (обн. ДВ. бр.18 от 4 март 2022 г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 5 юли 2022 г.) със Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и засяга увеличение на възнагражденията на заетите в Националния институт по метеорология и хидрология.

Разширява се обхватът на третата линия на столичното метро

Промяна в Общия устройствен план на Столична община позволява да бъде разширен обхватът на линия 3 на софийската метро. Изменението в част „Комуникационно - транспортна система - масов градски релсов транспорт“ на плана бе прието на днешното заседание на Министерския съвет. Проектът за разширение на метрото ще бъде финансиран от Столична община с инвестиционен заем, собствени средства и със съфинансиране от държавния бюджет, като общата инвестиция за изграждането му е 548 млн. лв., от тях 360 млн. лв. със заем от ЕИБ; 45 млн. лв. от собствени средства и 143 млн. лв. от държавния бюджет.

Предвижда се разклонението на линия 3 на метрото да бъде от бул. „Евлоги Георгиев“ при Военна академия „Г. С. Раковски“ до пътния възел на бул. „Цариградско шосе“ с ул. „Проф. Петър Мутафчиев“. Трасето ще преминава по ул. „Гео Милев“, бул. „Асен Йорданов“, пред зала „Арена Армеец София“ и по бул. „Цариградско шосе“.

Метромрежата ще се увеличи с 6 км и 6 метростанции. Така общата дължина на линиите ще стане 61 км, а метростанциите ще достигнат 56. Предвижда се да бъдат превозвани с 16 милиона повече пътници годишно, а делът на пътуванията с метро в градския транспорт ще достигне близо 50%. Сред очакваните ефекти са спад на автомобилите в движение с 8801 дневно и намаляване на трафика с около 25%. По-високата скорост на придвижване с метрото в сравнение с останалия транспорт ще спести на жителите града допълнително 8 553 човеко-часа на ден. Реализацията на проекта за разширяване на третата линия на софийското метро ще окаже положителен ефект и по отношение на намаляването на вредните парникови газове, фини прахови частици, оловни аерозоли и др. с няколко хиляди тона годишно. Ще допринесе също за изпълнение на мерки, свързани със стратегията за нисковъглеродно развитие на градските райони и смекчаване на въздействията върху изменението на климата.

С изграждането на участъка метрото продължава да се развива като основна транспортна система в града, обвързана с транспортните елементи на трансевропейските коридори и транспортната мрежа на региона в единна функционираща транспортна инфраструктура.

„Научноизследователски строителен институт – НИСИ“ ЕООД получава право да продаде имот в град Русе

Със съгласие на правителството „Научноизследователски строителен институт - НИСИ“ ЕООД, град София, ще продаде имот в град Русе. Имотът представлява трети и четвърти етаж от бл. „Божур“ на ул. „Алея Топола“ № 6, заедно с части от сутерена и от общите части на сградата.

Имотът не носи приходи и е с отпаднала необходимост за държавното търговско дружество от системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Реализираните постъпления от продажбата му ще се използват за развитие и разширяване на пазарното присъствие на „Научноизследователски строителен институт - НИСИ“ ЕООД, град София, чрез купуване на нова техника и оборудване за изследвания и анализи, разширяване обхвата на дейността, развитие на човешките ресурси и др.

Продажбата на имота ще се извърши чрез пряко договаряне по реда на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия.

Правителството прие Решение за безвъзмездно предоставяне за управление на части от имот - публична държавна собственост

Правителството прие Решение за безвъзмездно предоставяне за управление на части от имот - публична държавна собственост на Министерството на икономиката и индустрията за нуждите на административни структури към министерството.

Съгласно Акт за държавна собственост № 02997/16.05.2001 г. недвижимият имот - публична държавна собственост, частите от който са предмет на решението, се намира в гр. София, район „Изгрев”, местността „Дианабад” и представлява масивна сграда, състояща се от три функционално свързани тела (с общ вход) - четириетажно, двуетажно и осеметажно административно тяло, с обща застроена площ.

Открива се почетно консулство на Република Южна Африка във Варна, където Ненко Ненков ще изпълнява функциите на почетно консулско длъжностно лице с консулски окръг, обхващащ област Варна и област Бургас

Открива се почетно консулство на Република Южна Африка във Варна и се дава съгласие Ненко Ненков, български гражданин, да изпълнява функциите на почетно консулско длъжностно лице на РЮА в гр. Варна с консулски окръг обхващащ териториите на област Варна и област Бургас. Това стана след като Министерство на външните работи бе информирано чрез вербална нота от посолството на Република Южна Африка в София за съответното решение на южноафриканската страна.

Министерството на външните работи предприе процедура във връзка с откриване на почетното консулство и за даване на съгласие Ненко Ненков да изпълнява функциите на почетно консулско длъжностно лице на РЮА в гр. Варна, в съответствие с Разпоредбите на Виенската конвенция за консулските отношения и с Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица и нейните изменения.

Ненко Ненков е професионалист с над 30 години бизнес опит с фокус върху селското стопанство.

Решението е израз на волята на двете страни да положат усилия за задълбочаване на търговско-икономическите отношения и за структуриране на политическия диалог в настоящата година, в която се честват 30 години от установяването на дипломатическите отношения.

С договарянето и изпълнението на втория швейцарски принос за намаляване на икономическите и социални неравенства в европейския съюз България задълбочава сътрудничеството си с конфедерация Швейцария

Заместник министър-председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов е определен за преговарящ от българска страна за подготовката и сключването на Рамково споразумение с Конфедерация Швейцария.

С приключване на преговорния процес ще започне изпълнението на втората Швейцарско-българска програма за сътрудничество. Чрез нея България ще получи съфинансиране от 92,5 милиона швейцарски франка за подкрепа на програми в приоритетни за двете държави области. Това включва иновации, научни изследвания и професионално образование, околна среда и климат, сигурност и миграция, социално развитие и подкрепа за гражданско участие и прозрачност. Крайният срок за изпълнение на заложените мерки е 31.12.2029 г.

Кабинетът одобри проект на Всеобхватно споразумение за въздушен транспорт между държавите членки на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия, и ЕС и неговите държави членки

Кабинетът одобри проект на Всеобхватно споразумение за въздушен транспорт между държавите членки на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия, и Европейския съюз и неговите държави членки.

Споразумението цели постепенно отваряне на пазара по отношение на взаимното предоставяне на достъп до маршрути и капацитет; осигуряване на лоялна конкуренция, недискриминация, осигуряване на прозрачност и еднакви условия на конкуренция за стопанските субекти; подобряване на свързаността, което ще бъде от полза за потребителите и икономиката.

Въздушните превозвачи ще могат да извършват свободно пътнически и товарни услуги от всяка точка на Съюза до държавите членки на АСЕАН, в единната нормативна рамка на Споразумението, което понастоящем не е така. Въздушните превозвачи ще могат също така да извършват неограничени изцяло товарни услуги до местоназначения извън тях, както и пътнически и комбинирани услуги до местоназначения извън тях, при спазване на ограничения, свързани с честотата.

Премахването на всички ограничения за достъп до пазара между Съюза и държавите членки на АСЕАН, не само ще привлече нови участници на пазара и ще създаде възможности за обслужване на по-малко използвани летища, но също така ще улесни процеса на консолидация между въздушните превозвачи от Съюза.

Споразумението създава рамка за сътрудничество между Съюза и държавите членки на АСЕАН, за свеждане до минимум на въздействието на въздухоплаването върху околната среда, и по-специално за справяне с емисиите на парникови газове, свързани с въздухоплаването.

България представя кандидатурата си за член на Съвета на Международния съюз по далекосъобщения

Министерският съвет прие Решение за одобряване позицията и състава на българската делегация за участие в Конференцията на пълномощните представители (КПП-22) на Международния съюз по далекосъобщения (МСД), която ще се проведе в периода 26 септември -14 октомври 2022 г. в Букурещ, Румъния.

Въпросите от дневния ред на Конференцията на пълномощните представители обхващат четири основни области - избор на ръководството на МСД, административни и финансови въпроси, приемане на стратегическия план на МСД за следващия 4-годишен период, и приемането на резолюции, предложени от държавите-членки на МСД.

На предстоящата Конференция ще се проведат избори за ръководството на МСД, включително за членове на Съвета на МСД, за следващия четиригодишен мандат 2023 - 2026 г. България представя кандидатурата си за избиране за член на Съвета на МСД. Избирането на България за член на Съвета на МСД ще предостави възможност за реално и в полза на националния интерес и бизнеса участие в процеса на вземане на решенията за развитието на сектора на информационните технологии и съобщенията в световен мащаб.

Одобрени са допълнителни разходи в размер на 55 млн. лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи в размер на 55 000 000 лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. за държавни лечебни заведения за болнична помощ - търговски дружества, за капиталови разходи, както следва:

1.         25 000 000 лв. за строителство на лечебно-диагностичен блок за болнични структури по педиатрични и онкологични специалности в поземлен имот, собственост на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св. Георги“ ЕАД, за нуждите на Южна България и

2.         30 000 000 лв. за обзавеждане и дооборудване с медицинска техника и апаратура и пускане в действие на разширението на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Александър Чирков“ ЕАД (предишно наименование „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Екатерина“ ЕАД).

Инициативата за изграждането на нов диагностично-лечебен корпус на УМБАЛ „Свети Георги“ - Пловдив е значителна стъпка към модернизирането на сградния фонд на лечебното заведение. Едновременно с това инвестицията ще бъде с безспорно положително значение както за пациентите от гр. Пловдив и околностите, така и за системата на здравеопазването в целия Южен Централен Район на страната.

Със завършването на новото разширение на болницата /Хирургичен блок Б/ и след нейното обзавеждане и оборудване с медицинска техника и апаратура ще се постигне ново качество в лечебната дейност на „УМБАЛ проф. д-р Александър Чирков“. По този начин ще има изградена и оборудвана по европейски модел високотехнологична болница, която ще бъде 24 ч., 7 дни в седмицата отворена за нуждаещите се граждани.

Автомагистрала „Русе - Велико Търново“ е определена за национален обект

С решение на Министерския съвет на Република България предстоящата за изграждане автомагистрала „Русе - Велико Търново“ е определена за обект с национално значение и за национален обект. Това ще даде възможност да се ползват облекчения в процедурата за отчуждаване на имоти - частна собственост. Така ще се ускори не само одобряването на инвестиционните проекти, но и издаването на разрешения за строеж и влизането им в сила.

Изграждането на магистралата ще осигури по-добра свързаност, ще облекчи транспортния поток и така ще доведе до намаляване на пътнотранспортните произшествия по сега съществуващия първокласен път между Русе и ГКПП „Маказа“. Ще допринесе и за развитието на Северна и Североизточна България.

Правителството одобри позицията на България за заседание на Съвет „Общи въпроси“

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което ще се проведе на 20 септември 2022 г. в Брюксел.

Коментари

Новини Варна