IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 17°
България
14:30 | 11 януари 2023
Обновен: 22:53 | 26 май 2024

Какво реши МС днес: Повече чужденци учат висше образование в България

Преразпределиха неусвоен финансов ресурс за саниране

По материала работи: Слав Велев
Какво реши МС днес: Повече чужденци учат висше образование в България

Редовно правителствено заседание се проведе днес. Ето и всички решения на служебния кабинет от 11 януари 2023 г.:

Повече чужденци учат висше образование в България

Увеличават се чужденците, които учат висше образование в България. През учебната 2021/2022 година техният брой е 16 525, което 8,2% от всички студенти в страната. През 2013 г. делът им е бил двойно по-малък - 4,1%. Това показват данни от Националната карта на висшето образование в Република България, която беше актуализирана днес с решение на Министерския съвет.

Според документа България е първенец в целия ЕС по дял на чуждестранните студенти по медицински специалности. 58,5% от учещите „Медицина“ в страната са чужденци.

Общият брой на студентите в България е 200 781. Това е по-малко от половината (48%) от определения от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) общ капацитет на всички висши училища в страната, които имат места за 415 472 студенти. През миналата година действащите студенти са заемали 53% от определения от НАОА капацитет.

Средният осигурителен доход на излизащите от университетите висшисти в България се е увеличил почти двойно за последните 10 години. През 2013 г. той е бил 868 лева на месец, а през тази година е 1646 лева. Само 2,5% от завършилите висше училище в страната през последните 5 години сега са безработни, а през 2013 г. техният дял е бил 4,15%. Отчитат се обаче значителни различия по отношение на реализацията по призвание в отделните професионални направления. Например 95% от завършилите „Медицина“ работят по специалността си, докато в направление „Туризъм“ само 21% от дипломиралите се заемат позиции, съответстващи на образованието им.

Актуализираната Национална карта отчита и други, различни по своя характер и дълбочина, дисбаланси в структурата на висшето образование. Продължава тенденцията повече жени да учат виеше образование. Техният брой е приблизително 114 хиляди (57%), докато мъжете са около 86 хиляди. В някои професионални направления студентите са почти изцяло жени - особено в „Педагогика“ - 96% и „Теория и управление на образованието“ - 89%. Мъжете имат над 80% дял в „Металургия“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Енергетика“ и „Машинно инженерство“.

Отчитат се дисбаланси и в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища (28) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища (Медицинският университет в Плевен и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия), а други три действат чрез филиали.

Националната карта на висшето образование е приета с Решение на Министерски съвет през 2021 г. Тя се актуализира ежегодно, а информацията от нея се използва за определяне на държавната политика за висшето образование, включително приема в определени направления и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.

Правителството прие Деветия годишен доклад за изпълнението на решенията на ЕСПЧ по дела срещу България за 2021 г.

Министерският съвет прие решение за внасяне в Народното събрание на Деветия годишен доклад за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела срещу България за 2021 г.

Темите на доклада са обособени в три части. В първата е представена актуална информация за броя на осъдителните решения за изминалата година, броя на висящите жалби пред ЕСПЧ и резюме с някои решения на ЕСПЧ срещу България, постановени през годината.

Втората част съдържа обща информация за изпълнението на решенията на ЕСПЧ срещу България, включително сравнителна статистическа информация. Посочени са изпълнените през годината решения, както и тези, по които е бил постигнат напредък.

Третата част засяга основни проблеми, произтичащи от решенията на Съда и посочва мерките, който законодателната, изпълнителната и съдебната власт следва да предприемат за успешното изпълнение на решенията и предотвратяване на бъдещи нарушения на Конвенцията и осъдителни решения срещу България.

В Доклада се посочва, че България е на 14-то място по брой висящи жалби (623) и на 17-то място по брой висящи жалби на глава от населението.

През 2021 г. ЕСПЧ се е произнесъл по 60 дела срещу България, от които по 37 е постановил решение по същество. Размерът на изплатените обезщетения по осъдителни решения на ЕСПЧ през 2021 г. е 740 598 лв., от които 228 318 лв. по сключени приятелски споразумения и едностранни декларации.

По брой дела в засилена процедура (групи дела, поставящи структурни и системни проблеми) България се намира все още на челните места в класацията на страните членки, което я поставя на 6-то място след Русия (16%), Украйна (15%), Турция (11%), Румъния (10%) и Италия (7%).

В началото на 2021 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюция, в която посочи България като една от 10-те страни членки, които най-много бавят изпълнението на решенията на ЕСПЧ и подчерта, че са необходими допълнителни усилия, като се засилят механизмите на координация между различните институции. В отговор междуведомствена работна група изготви проект, а правителството прие Пътна карта за изпълнение на решенията на ЕСПЧ. Документът очерта най-належащите мерки от законодателен характер за изпълнение на решенията, от компетентността на изпълнителната власт, определени бяха съответно срокове и отговорни институции за изготвяне на проекти за изменение на нормативни актове.

Като най-съществен проблем в неизпълнение в Доклада са идентифицирани групата дела С.З./Колеви, свързани с неефективността на наказателните производства и структурния проблем относно липсата на механизъм за независимо разследване на главния прокурор.

В изпълнение на международните ангажименти на България по изпълнение на окончателните решения на ЕСПЧ беше възприет подход за обвързване на посочените системни проблеми с ангажимент за реформи, поети на най-високо държавно ниво с Националния план за възстановяване и устойчивост.

Създадени са условия за намаляване на административната тежест в работата на Комитетите за наблюдение на програмите, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление

Правителството прие Постановление за изменение и допълнение на ПМС № 302 от 2022 г. за създаване на комитети за наблюдение на Споразумението за партньорство на Република България и на програмите, съфинансирани от ЕФСУ, за програмен период 2021 - 2027 г. С постановлението се намалява броят на комитетите за наблюдение в област „Вътрешни работи“ от три на два, като се предвижда създаване на един Комитет за наблюдение на програмите на Република България по Фонд „Вътрешна сигурност“ и по Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика.

Редуцирането на броя на комитетите за наблюдение на програмите в област „Вътрешни работи“ дава възможност за намаляване на административната тежест в работата на Комитетите, тъй като голяма част от институциите и организациите с компетентност в областите на подкрепа се припокриват.

Предвижда се също възможността заседанията на комитетите за наблюдение да се провеждат в хибриден (смесен) формат, освен в досегашната присъствена или дистанционна форма. По този начин се улеснява участието на всичките им членове и се спазва принципът на прозрачност и партньорство.

Предоставя се възможност на всеки Комитет за наблюдение на програма или програми да разглежда и одобрява предложение до Съвета за координация при управлението на средствата от Европейския съюз за проекти, финансирани по съответната програма, за които да бъдат приложени Пактове за почтеност.

Одобрена е позиция на страната ни във връзка с процедура по прекратяване на членството в МИБ  и МБИС

Със свое решение правителството одобри позиция на страната ни във връзка с процедура по прекратяване на членството в Международната инвестиционна банка (МИБ) и Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС).

През март 2022 г. Министерският съвет прие решение, с което страната ни се присъедини към обща позиция на държави членки на Европейския съюз за прекратяване на членството им в двете банки. Съгласно позицията държавите ще предприемат необходимите стъпки в съответствие с вътрешните си национални процедури за официалното им оттегляне от двете финансови институции.

Министерският съвет предложи на Народното събрание да даде съгласие за увеличаване на акционерното участие на България в капитала на Черноморската банка за търговия и развитие

Правителството одобри предложение до Народното събрание за даване на съгласие за увеличаване на акционерното участие на Република България в капитала на Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР).

България има статут на страна учредителка в ЧБТР, като българското акционерно участие в капитала й е в размер на 13,5 %.

Членството в международната финансова институция създава възможност за участието на страната ни в съвместни проекти в рамките на черноморското икономическо сътрудничество и за влияние върху финансирането и реализацията им.

Приети са промени в ОПРР 2014-2020

Преразпределяне на неусвоен финансов ресурс за финансови инструменти между приоритетни оси и актуализирането на стойности на индикатори са сред приетите от правителството промени в Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 г. Мерките за енергийна ефективност на еднофамилни жилищни сгради по приоритетната ос за устойчиво и интегрирано градско развитие, финансирани с финансови инструменти, вече ще могат да се прилагат на цялата територия на 39-те големи и средни общини. Досега това беше възможно само в населените места - административни центрове.

64 178 239 лв. от общо 79 282 232 лв. неусвоен ресурс за финансови инструменти по Приоритетна ос 6 „Регионален туризъм“ на програмата се пренасочват към първата приоритетна ос „Устойчиво и интегрирано градско развитие“. Средствата са за индексация на административни договори за безвъзмездна финансова помощ, които са в изпълнение и изцяло с финансов инструмент. Ще се подкрепят също нови проекти в направленията „Градско развитие“ и „Зони с потенциал за икономическо развитие“. Близо три пъти се увеличава целевата стойност за площ на обществените или търговски сгради, построени или обновени в градски райони - от 21 819 кв. м. на 70 873 кв. м. Нараства и целевият обхват на незастроените площи, създадени или рехабилитирани в градски райони — от 4 045 455 кв. м на 4 286 942 кв. м. От 18 на 12 намаляват туристическите продукти за обектите на културното наследство, които трябва да бъдат разработени по шестата ос.

10 972 838 лв. за индексация на договори за строително-монтажни работи се запазват в оста за регионален туризъм, като финансирането ще бъде чрез финансов инструмент вместо безвъзмездно. Останалите 4 131 155 лв. неусвоени средства за индексация на договори за строително-монтажни дейности, финансирани с финансов инструмент, остават в бюджета на приоритетната ос като финансов инструмент.

Към оста за устойчиво и интегрирано градско развитие се насочват също така и 12 775 710 лв. свободен ресурс от петата приоритетна ос „Регионална социална инфраструктура“. Средствата са за индексация на договори за строително-монтажни работи с безвъзмездна помощ. Намалява се целевият брой обекти на социалната инфраструктура в процес на деинституционализация от 214 на 181.

Промените в оперативната програма ще осигурят успешната й реализация и ще предотвратят загуба на европейски средства.

Продължава подкрепата за преподавателите от държавните висши училища, подготвящи бъдещи учители

Министерският съвет удължи с една година изпълнението на Националната програма „Повишаване компетентностите на преподавателите от държавните висши училища, подготвящи бъдещи учители“. Програмата е приета с Решение № 47 на Министерския съвет от 19 януари 2021 г. за срок от 24 месеца.

До момента в рамките на Националната програма са обучени около 400 преподаватели. Създадена е и се поддържа общодостъпна виртуална библиотека с презентации и видео лекции по основните теми на програмата. Разработени са и са разпространени два наръчника - за прилагане на компетентностния подход и иновативните образователни технологии в процеса на обучение. В процес на изграждане и оборудване са центрове и зали с интерактивни презентационни системи за обучение по ИКТ-базирани иновативни образователни технологии в 22 държавни висши училища. Предстои свързването им в Национална мрежа с цел бърз обмен на идеи и добри практики

Усвоените средства, в т.ч. предоставени на висши училища, са в размер на 866 958 лв.

Удължава се срокът на договорите на лицата, ангажирани с прилагането на ПРСР и Стратегическия план

Министерският съвет измени Постановление за назначаване на допълнителен персонал за нуждите и в срока на прилагане на Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Промените целят оптимизиране и укрепване на административния капацитет, зает в процеса на прилагане на ПРСР, както и в подготовката и бъдещото прилагане на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г.

В Постановлението от 2015 г. е предвидено крайният срок на договорите да бъде не по- късно от 30 октомври 2023 г. Финансирането е със средства на Програмата от мярка „Техническа помощ”.

С приемането на проекта ще се постигне по-добро разпределение на човешкия ресурс за подобряване на работните процеси в дирекция „Развитие на селските райони“ и в Държавен фонд „Земеделие“, като се даде възможност да се сключат договори с лица за по-дълъг период от време.

За приемането на проекта не са необходими допълнителни разходи, трансфери и други плащания по бюджета на Министерството на земеделието за 2022 г.

България ще участва в Международното изложение за биохрани „БИОФАХ 2023” в гр. Нюрнберг

Министерският съвет одобри участието на България в Международното изложение за биохрани „БИОФАХ 2023”. То ще се проведе в периода 14 - 17 февруари 2023 г. в гр. Нюрнберг, Федерална република Германия.

Международното изложение за биохрани „БИОФАХ 2023” е едно от най- авторитетните в света изложение в областта на биохраните. В допълнение на това, участие в изложение от подобен мащаб дава шанс на представителите от родното биологично селско стопанство и хранително-вкусова промишленост да поддържат и създават нови бизнес контакти, което е особено важно в периода на икономическите затруднения, произтичащи от постпандемичната ситуация и усложнената политическа обстановка, предвид конфликта между Русия и Украйна. Разходите по подготовката и участието на България са за сметка на бюджета на Министерството на земеделието, с изключение на тези, които ще бъдат обезпечени от Държавна помощ SA. 47097 „Помощ за участие в изложения”.

С около 1266 изложители и над 15370 посетители, изложението се провежда за първи път в град Нюрнберг през 1999 г., като тази традиция продължава и до днес с огромен успех. През 2020 г. то е посетено от около 51500 търговски посетители и 3266 изложители.

Правителството се разпореди с имоти

По решение на Министерския съвет се учредява безвъзмездно безсрочно право на строеж в полза на община Бургас върху имот - частна държавна собственост. Той се намира в Промишлена зона „Север“ в Бургас и е с площ 3064 кв. м. В него ще бъде изградена помпена станция, представляваща цилиндър с диаметър 2,20 м и обща дълбочина 5,30 м, със застроена площ 5 кв. м, с предвидена защитна зона. Изграждането на съоръжението е във връзка с реализирането на обект „Реконструкция на ВиК мрежата на град Бургас - Запад“, подобект „Реконструкция и изграждане на канализационни мрежи и съоръжения на Северна промишлена зона град Бургас“. Имотът - частна държавна собственост е в управление на областния управител на Бургас.

Съгласно друго решение на Министерския съвет Регионалната инспекция по околната среда и водите - Русе получава управлението върху имот - публична държавна собственост в град Русе. Той е разположен на първия етаж в сграда на ул. „Проф. Димитър Баларев“ № 2. Имотът представлява самостоятелен обект с площ 97 кв. м, включващ две стаи. Средствата за стопанисването, поддръжката и управлението му ще бъдат осигурени от бюджета на Министерството на околната среда и водите през 2023 г.

Правителството взе също решение да отнеме поради отпаднала нужда от Агенция „Пътна инфраструктура“ правото на управление върху имот - публична държавна собственост. Имотът се намира в местността „Круски дол“ край панагюрското с. Попинци и представлява овощна градина с площ 6176 кв. м. По правителственото решение имотът се предоставя за безвъзмездно управление на Министерството на земеделието.

С решение на кабинета община Бургас получава имот - частна държавна собственост, представляващ 25,77% идеални части от поземлен имот, целият с площ от 1267 кв. м. Безвъзмездното прехвърляне правото на собственост върху имота ще създаде възможност за задоволяване на общински нужди чрез реконструкция на ул. „Одрин“.

Хайко Шмидт става почетен консул на Република България в Лайпциг

Правителството прие решение за назначаване на г-н Хайко Шмидт, гражданин на Федерална република Германия, за почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България във Федерална република Германия и за откриване на консулство на Република България във Федерална Република Германия, ръководено от така назначеното почетно (нещатно) консулско длъжностно лице, със седалище гр. Лайпциг и с консулски окръг, обхващащ територията на федерална провинция Саксония.

Инж. Хайко Шмидт е дългогодишен и активен член на управителния съвет на Германо-българския форум и член на Германо-българското дружество в Лайпциг. Последователно подкрепя развитието на икономически контакти на местно и регионално равнище. През последните 20 години г-н Хайко Шмидт развива успешен бизнес в България и подпомага учредяването на бизнес и икономически структури от собствени фирми в България и в Саксония. Активно участва в сдружения с нестопанска цел, с дейност, ориентирана към задълбочаване на двустранните отношения, както и в съвместни проекти между български и германски университети, като осигурява стипендии и стажове за български студенти в университета в Лайпциг, както и възможности за следдипломна квалификация на български абсолвенти за задълбочаване на практическия им опит и знания. Говори свободно български език и присъства трайно сред германоезичните предприемачи в България, както и като подпомагащ установяването на български инвеститори в Германия, в областта на хранително- вкусовата промишленост, селското стопанство и околната среда. Координатор е на Германската Асоциация за устойчивост и управление на околната среда, секция България. Подпомага активно организационно и финансово дейността на българското училище в гр. Лайпциг.

Правителството счита, че с допълването на мрежата на почетните консули на Република България на територията на Федерална република Германия с назначаването на още един почетен консул, със седалище във федерална провинция Саксония, в която България няма професионално дипломатическо представителство, ще допринесе положително върху развитието на двустранните отношения в редица области от взаимен интерес.

Министерският съвет одобри сключването на Споразумение между „Булгаргаз” ЕАД и BOTAŞ BORU HATLARI İLE PETROL TAŞIMA A. Ş.

Министерският съвет одобри сключването на Споразумение между „Булгаргаз” ЕАД и BOTAŞ BORU HATLARI İLE PETROL TAŞIMA A. Ş., c което се осигурява достъп на „Булгаргаз” ЕАД до терминалите за регазификация на втечнен природен газ и последващия му пренос до територията на Република България, за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2035 г.

Положителният ефект от подписването на Споразумението и последващ стандартен договор за доставка на природен газ с BOTAŞ BORU HATLARI İLE PETROL TAŞIMA A. Ş., ce изразява в дългосрочно осигуряване на капацитет за регазификация и съхранение на втечнен природен газ за нуждите на клиентите на „Булгаргаз” ЕАД в размер до 1,3 млрд. куб. м. годишно.

Споразумението предвижда гъвкавост за доставки на природен газ от 0 до 53 200 MWh на ежедневна база, което ще осигури значителна конкурентност на „Булгаргаз“ ЕАД на пазара на природен газ в региона, както и до намаляване на риска от загуби при балансирането при преноса на природен газ. С подписването се осигурява дългосрочен изходен капацитетен продукт от газопреносната мрежа на Република Турция.

Освен положително финансово и имиджово отражение за „Булгаргаз“ ЕАД като агент на един от най-големите търговци на природен газ в Европа, сключването на споразумение между операторите на газопреносните мрежи на Република България и Република Турция ще доведе до допълнителни приходи за „Булгартрансгаз“ ЕАД от резервиране на капацитет. Ще бъдат гарантирани сигурността на доставките на природен газ в страната и региона.

Правителството одобри споразумение в сферата на отбраната

Министерският съвет прие Решение, с което одобрява „Споразумение за придобиване и взаимно обслужване (BGR-USA-02) между Министерството на отбраната на Република България и Департамента по отбраната на Съединените Американски Щати“ и предлага на Народното събрание да го ратифицира със закон.

Споразумението представлява актуализиран вариант на вече действащото такова от 2001 г. То установява основните принципи и процедури за улесняване на взаимното предоставяне на логистично осигуряване, като спомага за повишаване на оперативната съвместимост, боеготовност и ефективност на въоръжените сили чрез разширяване на сътрудничеството при взаимното предоставяне на стоки и услуги и е основна форма за логистично взаимодействие при осъществяване на дейностите, свързани със съвместното съоръжение Полигон „Ново село“.

Кабинетът се запозна с резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика на ЕС

Правителството се запозна с резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика (формат „Транспорт“ и „Телекомуникации“), което се проведе на 5 и 6 декември 2022 г. в гр. Брюксел.

В сектор „Транспорт“ в областта на интермодалните въпроси беше постигнат общ подход по предложението за изменение на Регламент за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Предложеното преразглеждане на политиката за развитие на TEN-T има за цел да изгради надеждна, безпроблемна и висококачествена трансевропейска транспортна мрежа, която гарантира устойчива свързаност в целия Европейски съюз без физически прекъсвания, тесни места или липсващи връзки до 2050 г.

По отношение на транспорта за вътрешните водни пътища Българската страна изрази своята подкрепа по проекта на Заключенията относно текущото развитие на транспорта по вътрешни водни пътища (NAIADES III).

В сектор „Телекомуникации“ министрите проведоха открито обсъждане на законодателни актове свързани с хармонизираните правила за изкуствения интелект, европейската цифрова самоличност, достъпа до данни и тяхното използване, както и киберсигурността за продукти с цифрови елементи. Проведе се ориентационен дебат на тема „Цифрови умения за цифровото десетилетие“.

България представи предприетите мерки на национално ниво за постигнатите общоевропейските цели при повишаване на цифровите умения сред работещото население и за насърчаване броя на ИКТ и секторните специалисти.

По време на заседанието се дискутираха и телекомуникационна помощ за Украйна, Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие, както и международни инициативи в областта на цифровите технологии.

Одобрени са резултатите от българското участие в проведеното заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри резултатите от участие в заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, проведен на 8 декември 2022 г., в Брюксел.

В доклада са представени резултатите от дискусиите относно: Цялостно състояние на Шенгенското пространство; Пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Хърватия, България и Румъния; Проект на Регламент за адресиране на случаи на инструментализиране в областта на миграцията и убежището; Агресията на Русия срещу Украйна: ситуацията с бежанците в ЕС и диалог по вътрешната сигурност; Външното измерение на миграцията и ситуацията по основните миграционни пътища; Кратки двустранни срещи с министрите на вътрешните работи на Австрия, Латвия и Швеция и изпълнителните директори на Фронтекс и Европол.

Правителството се запозна с резултатите от Съвета на министрите по земеделие и рибарство на ЕС

Правителството се запозна с резултатите от Съвета на министрите по земеделие и рибарство на Европейския съюз, който се проведе на 11 и 12 декември 2022г. в Брюксел, Белгия.

Основен акцент през първия ден на двудневното заседанието бе постигането на политическо споразумение относно определянето на нивата на общи допустими улови и квоти за 2023 г. и 2024 г. по отношение на някои дълбоководни рибни запаси. По време на срещата бе разгледан и Регламент на Съвета за определяне за 2023 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси в Средиземно и Черно море Предложението отчита и усложнената обстановка, въз основа на последиците от пандемията Ковид-19, нарушените вериги на доставки, икономическите последствия от повишените цени на горивата, както и войната в Украйна и реалните заплахи за безопасността на корабоплаването в Черно море.

По отношение на продължаващите пазарни смущения и несигурността, вследствие на продължаващите в Украйна военни действие, страната ни заяви, че осигуряването на своевременна извънредна подкрепа за засегнатите селскостопански сектори трябва да продължи. За финансирането на тези извънредни мерки следва да се използват всички налични възможности и инструменти, сред които и кризисният резерв.

Във връзка със Стратегическите планове на ОСП и текуща ситуация, страната ни отбеляза, че националният Стратегически план по ОСП е одобрен на 7 декември 2022 г., като в момента се работи усилено по изготвянето и въвеждането на национално законодателство, което да осигури плавния преход към новите условия.

Съветът разгледа също така пригодността на законодателството на ЕС в областта на хуманното отношение към животните, като България заяви, че приемането на хармонизиран подход на ниво ЕС е от съществено значение за защита на хуманното отношение към животните и създаване на по-справедлива конкуренция за земеделските производители в държавите членки. Същевременно, предвид настоящата икономическа ситуация в Европа, изтъкна, че подходът към промени в законодателството в тази област трябва да бъде постепенен и разумен, за да не се застраши икономическата жизнеспособност на фермерите и устойчивостта на продоволствената осигуреност на Съюза.

Одобрена е позицията на страната ни за заседание на Съвета ЕКОФИН

Правителството одобри позицията на страната ни за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 17 януари 2023 г. в Брюксел.

По време на заседанието министрите ще обсъдят икономическите и финансовите последици от агресията на Русия срещу Украйна, ще бъде представена работната програма на Шведското председателство на Съвета на ЕС и ще бъде одобрена оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на Люксембург.

Очаква се в рамките на Европейския семестър за 2023 г. министрите да одобрят заключения на Съвета по Доклада за механизма за предупреждение за 2023 г. и Годишната стратегия за устойчив растеж за 2023 г., както и препоръката на Съвета на ЕС относно икономическата политика на еврозоната.

Правителството одобри проект на Закон за допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.

Със законопроекта се предлага в чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) като субекти, които имат право да искат използване на специални разузнавателни средства, наред с Главна дирекция „Гранична полиция“ да се добавят и регионалните дирекции „Гранична полиция“. Предложеното допълнение на ЗСРС се мотивира с обстоятелството, че седемте регионални дирекции „Гранична полиция” отговарят за съответната гранична зона, в това число въздушната граница. Отдалечеността на повечето регионални дирекции „Гранична полиция“ необосновано увеличава необходимото време и ресурси (финансови и човешки), свързани с искането за използване на специални разузнавателни средства.

В заключителна разпоредба от законопроекта се предлага в чл. 56а, ал. 3, т. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), като структура на Министерство на вътрешните работи (МВР) с право на достъп до електронната информационна система на Българска народна банка (БНБ) да се добави и Главна дирекция „Гранична полиция“. Предложението за допълнение на ЗКИ се обосновава с това, че в чл. 56а, ал. 3, т. 2 от ЗКИ са посочени структурите на МВР с право на достъп до електронната информационна система на БНБ - Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, а Главна дирекция „Гранична полиция“ не е посочена като структура на МВР, оторозирана по силата на посочената разпоредба е достъп до такава информация от БНБ. Като национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за МВР (оперативно-издирвателна дейност и разследване на престъпления), полицейските органи на Главна дирекция „Национална полиция“ изпълняват функционалните си задължения по извършване на тези дейности на територията на цялата страна, а не само в зоните и обектите по чл. 39, ал. 3, изр. 1-во от ЗМВР. Осъществяването на тези дейности цели предотвратяване, пресичане, разкриване и документиране на престъпления, както и тяхното разследване, чрез събиране на достатъчно доказателства с годни доказателствени средства. Неизменна част от мероприятията за пълно и всестранно документиране на престъпленията е именно събирането на данни от всякакво естество, в това число и финансова информация, които в определен момент да послужат за целите на доказването. Липсата на достъп до електронната информационна система на БНБ по чл. 56а, ал. 1 от ЗКИ води до невъзможност да се ползват наличните в нея данни, а това се отразява негативно върху пълнотата и всестранността на извършваните от ГДГП оперативно-издирвателни мероприятия.

Одобрен е проект на ЗИД на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

С проекта на закон се създава законова уредба за изпълнение на конституционните задължения на българските въоръжени сили, на съюзните задължения на страната в НАТО и ангажиментите по Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Регламентират се случаите на участие на въоръжените сили в състава на многонационални военни формирования при провеждане на операции, мисии и други международни инициативи на територията на страната.

Регламентира се процесът по осъществяване на оперативното ръководство, националният контрол и прехвърлянето на правомощията за оперативното управление на формированията, когато те изпълняват задачи на територията на страната.

Създава се изрична уредба, регламентираща срока на участието на българските военнослужещи на длъжности в международна организация или инициатива в операция, или мисия на територията на страната.

Осигурява се централизиран модел за разпореждане с излишни движими вещи с общо предназначение, така както това е уредено за излишните движими вещи, представляващи продукти, свързани с отбраната, включително оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия с цел да се даде възможност за бързо освобождаване от тях, чрез способите в Закона за държавната собственост и правилника за неговото прилагане, директно от местата на тяхното съхранение, без да е необходимо да бъдат транспортирани и съхранявани от други длъжностни лица в различни от досегашните складови райони.

Уеднаквява се срокът за командироване на представители на МО с този на мандата на служителите на МВнР в задграничните представителства. По този начин ще се постигне синергия между служителите на двете ведомства при отстояване на националните интереси и реализиране на политиките на България, в контекста на членството на страната в НАТО и ЕС.

Министерският съвет определи стойностите, които служат за изчисляване на тавана на пазарните приходите на производителите на електроенергия

АЕЦ „Козлодуй“ ще изчислява своя таван на пазарните приходи при 180 лв/ МВтч стойност на произведената електроенергия. За производителите на електроенергия от кондензационни централи на въглища тази стойност е 350 лв., увеличена с умножената по 1.32 средномесечна цена на тон СО² емисионни квоти за МВтч, а за производителите на електроенергия от въглища с добавено гориво от биомаса (твърди или газообразни горива от биомаса) и/или отпадъци и/или нефтопродукти и/или комбинация от тях - 350 лв. увеличена с умножената по 0.9 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО², за един МВтч. Производителите на електроенергия от ВЕИ без договор за компенсиране с премии ще определят своя таван на пазарните приходи при 350 лв/ МВтч стойност на произведената електроенергия. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, од

Коментари

Новини Варна