Болнични драми: Бебче с 40 градуса и 40 минути попълване на документите

Снимката е илюстративна/АРХИВ

Майка на малко дете е преживяла кошмарна нощ в Стара Загора. Синът ѝ вдига висока температура и се налага посещение в болницата. Започва препращане от Спешното в болница Тракия. В последствие детето се влошава и се налага да бъде прието в Инфекциозно отделение. Там момченцето е настанено в столовата – нямало свободни стаи.

Майката споделя, че е много притеснена и безпомощна.

Ето какво написа Мариета Иванова в социалната мрежа:

„Пиша това с огромна болка, безпомощност и яд! Снощи синът ни 1г и 7месеца вдигна температура в 3 през нощта, без други симптоми само това. Дадох Нурофен и заспа. Сутринта към 8 часа отново започна да вдига, тръгнахме незабавно към неотложния кабинет, при което имаше опашка чак отвън... Нямахме време, тръгнахме към болница Тракия, преглеждат го и мерят температура 39.7 градуса, при което докторката ни пита имаме ли нещо за температура, казвам да в колата отвън Нурофен и Панадол. Прегледа го и каза най-вероятно инфекция. Тръгваме и вървим към колата, слагам детето да седне и мъжа ми отваря Нурофена, детето започва да се тресе, скова се и обърна очите... Бягаме с него отново при докторката, казва тя: Бързо слизайте по стълбите към спешното! Слагат кислородна маска и дават лекарство за температура, след което пишат документи за прием в инфекциозно отделение.

Попитах, не може ли при ВАС? - НЕ!!

Транспортират ни с линейката, следва попълване на документите около 40 минути (случаят е спешен!!!) Сложиха му абокат (6 пъти докато намерят вена, от страх детето ги беше свило..) и взеха кръв за изследване, стаи няма свободни, сложиха ни в столовата без чешма. Сестрите се ядосват, защо пак пращат най-тежките случаи при тях... И ЗАЩО, детето не е прието там. ЗАЩО отново си прехвърлят топката и нямат ли жал поне към малките деца! Условията тук в инфекциозното са под допустимото за толкова малко дете! Плаче и се впи здраво за мен, от страх къде се намира.

Питам аз, може ли другаде да отидем...

-НЕ, пак тук ще ви пратят! Всеки гледа да си измие ръцете.

Мед. сестрата: „Нямат право да връщат пациент, длъжни са да се погрижат за него, камоли за малко дете...“ Ядоса се и тя: „Как не ги е срам!“

И така, сега стоим и чакаме в тази стая (столовата), резултатите и се моля детето ни да се оправи бързо, да има адекватно лечение, понеже те не знаеха с каква диагноза да го приемат:чревен вирус или мозъчен оток....

Чувствам се безпомощна, изплашена и съкрушена, как да му помогна и какво да направя... Боли ме.. Плача!“