Пределни надценки на храните – за кои? Пазарна ли е тази мярка?

Снимката е илюстративна/АРХИВ

Държавата може да въведе пределни търговски надценки. Това каза в предаването „Лице в лице“ икономистът Румен Гълъбинов. По думите му при внос на хранителни продукти, особено от ЕС, има много по-прозрачна верига.

„Проблемът е, когато внасяме хранителни продукти от неевропейски държави и когато имаме вътрешна доставка на храни в самата България. Вътрешният ни пазар е по-непрозрачен като търговия на храните стоки, отколкото от ЕС“, каза той, цитиран от "24 часа".  

Според него е добре да се направи мониторинг на пазарите, особено на хранителни стоки – не само на едро, но и на дребно.

„Една голяма част от храните продукти, които ежедневно употребяваме, са от внос, да се проследи какъв е вносът, колко е декларирано като цени и стойности, след това в търговия на едро и после на дребно. Там, където има осезателна разлика, която не може да бъде обяснена по икономически или финансови причини, да се търси търговска злоупотреба“, отбеляза финансистът.

„Тоест цените продължават да са с различни нива, но търговската верига не може да продава с повече от 10 – 15% надценка хранителни стоки. Ако се променят цените на едро или от внос, тогава дори и начислена тази пределна надценка, цената пак ще расте.

Това, което се направи сега, ще има дисциплиниращ ефект и от следващата седмица ще започнат по-осезателни промоции в магазините. Като се провери цялата верига на доставки, ще се поизсветли като цяло търговията на хранителни стоки и ще има по-големи постъпления от ДДС“.

Румен Гълъбинов каза, че статистическите данни инфлацията за декември и януари е на едно и също ниво, има забавяне на инфлацията и има надежда, че тя ще намалее през 2023 г.

„В малката потребителската кошница, където са основните хранителните продукти, е скъпо. Лекарствата също са относително скъпи за българите. Едното е административната част – проверки, контрол, надзор – където е нужна санкция. Другото е финансово-икономическа част – откога говорим за ДДС на храните. В повечето държави от ЕС ставката върху храните е между 4 и 5%. Нека да намалим ДДС-то на всички храни, не само на хляба. Ако намалее ДДС-то два пъти, тогава няма основание за вдигане на цените“, допълни Румен Гълъбинов.

„В Белгия ДДС-то на хранителните стоки за хората е по-ниско, както и за техните домашни любимци. Но за лекарствата е същият проблем. Винаги цените и дефицитите вървят заедно. Лекарствата също имат осезаемо по-ниско ДДС във всички страни от ЕС“, допълни той.