На 4 март отбелязваме една забележителна дата в българската история – основаването на Българската православна църква. На днешната дата в Константинопол на поместен църковен събор е даден първият статут на автономия на нашата църква. Този важен за християнството събор е свикан, за да се уредят възникнали проблеми между Изтока и Запада, но най-вече да се реши църковният статут и принадлежността на новопокръстения български народ. Тази дилема се е превърнала в камък на раздора между Рим и Константинопол поради стратегическото местоположение на Българската държава.
Проблемът се усложнявал поради сложността на юрисдикцията над българските земи. Той обаче е бил разрешен веднъж и завинаги на извънредно заседание на Константинополския събор, състояло се на 4 март 870 г., на което са присъствали и представители от България. Така по времето на управлението на св. княз Борис-Михаил - Покръстител, било решено, че Църквата в българските земи в бъдеще ще принадлежи към Константинополския патриархат и ще изпълнява своята мисия като неразделна част от Православната църква, но с вече автономен статут. Вероятно пръв български архиепископ е бил Георги, с титлата "Доростолски", а седалището му е било в тогавашната българска столица Плиска. С този статут БПЦ просъществува до 927 г., когато е признат рангът й на патриаршия по времето на цар Симеон Велики.