IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 32°
България
14:45 | 11 май 2023
Обновен: 13:22 | 13 юли 2024

Какво реши МС днес: Одобриха проект на Морски пространствен план до 2035 г.

Правят полигон в Шабла, в Стара Загора - институт за продоволствена сигурност

По материала работи: Слав Велев
Какво реши МС днес: Одобриха проект на Морски пространствен план до 2035 г.

Служебният премиер Гълъб Донев/Снимка: АРХИВ

Служебното правителство проведе редовно заседание в четвъртък, 11 май, от 10 ч. при предварителен дневен ред от 30 точки.

Ето и всички решения:               

В Стара Загора ще има институт за продоволствена сигурност

Към Тракийския университет в Стара Загора ще се създаде Институт за продоволствена сигурност, реши правителството. Институтът ще разработва, усъвършенства и прилага научни и технологични подходи за постигане на трансформация на аграрния сектор в България. Основната цел е да се осигури висок икономически резултат.

Новосформираното звено ще играе стратегическа роля в намирането на иновационни и съвременни решения за предизвикателствата и проблемите към аграрния сектор в България. Ще се разработват експертни анализи, стратегии, научно-обосновани политики и други рамкови документи, чиято цел е да стимулират устойчив растеж с по-силна и по-тясна интеграция на заинтересованите страни в агробизнеса.

Предложението за откриване на Института за продоволствена сигурност е на ректора на Тракийския университет в Стара Загора след решение на академичния съвет на висшето училище.

Правителството одобри проекта на Морски пространствен план на Република България 2021-2035 г.

Министерският съвет одобри проекта на Морски пространствен план на Република България с времеви хоризонт до 2035 г. Приемането на Морски пространствени планове е задължително за всички страни от Европейския съюз с излаз на море. С одобрението на Морския пространствен план България прави категорична заявка за присъединяване към държавите, спазили своето задължение по Директива 2014/89/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за установяване на рамка за морско пространствено планиране.

Законът за морските пространства и вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда документът да бъде актуализиран на всеки 10 години. При необходимост това ще бъде правено и в по-кратък срок.

Планът ще позволи оптимално да се използват природните дадености и ресурси в акваторията на Черно море и да се създадат предпоставки за развитие на всички икономически дейности при спазване на екологичните норми. Той не предвижда промяна в начина на трайно ползване на крайбрежните територии, както и инвестиционни инициативи или ново строителство по реда на нормативната рамка за устройство на територията.

Приемането и изпълнението на Морския пространствен план на Република България представлява крачка в посока към по-устойчиво използване на Черно море и по-ефективното му опазване.

Прието е изменение на Програмата за условията и реда за подбор на проекти за дейности, които се финансират със средствата от Модернизационния фонд

Правителството прие Решение за изменение на Програмата за условията и реда за подбор на проекти за дейности, които се финансират със средствата от Модернизационния фонд. Програмата бе одобрена с РМС № 67 от 26 януари 2023 г. С изменението се коригира допусната техническа грешка в приложение № 4 от Програмата, вследствие на която бе ограничен обхватът на операторите на електроенергийната система само до операторите на електроразпределителните мрежи.

С приетото решение се дава възможност за осигуряване на финансиране по линия на Модернизационния фонд и за ключовия проект „Устойчиво адаптиране на националната електропреносна мрежа за пълноценно интегриране на потенциала за производство на възобновяема енергия – GREENABLER“ с бенефициер ЕСО ЕАД, който е предложен за частично съфинансиране по Repower EU (група от инвестиции в рамките на проекта) и цели ускорено адаптиране на съществуващата електропреносна мрежа на Република България към масираното разгръщане на ВЕИ на територията на страната.

България и УНИЦЕФ продължават сътрудничеството си за гарантиране на правата на всички деца

Министерският съвет одобри План за действие по Програмата за сътрудничество между правителството на България и УНИЦЕФ за периода 2023-2027 г. и работен план за изпълнението му през 2023-2024 г. Основната цел на двата документа е оказване на подкрепа на институциите на национално ниво за подобряване на политиките за деца и повишаване детското благосъстояние.

Планираните мерки и дейности в плановете са насочени към засилване на подкрепата за ранното детско развитие и закрила на детето, намаляване на бедността, насърчаване на социалното включване и мониторинг на правата на децата. Фокус се поставя и върху укрепването на образователната система на национално и местно ниво за разширяване на достъпа до приобщаващо и качествено образование и изграждане на умения за всички деца, включително и тези в най-неравностойно положение. Предвидени са и дейности за гарантиране на правото на всяко дете да живее в сигурна и подкрепяща семейна среда, насърчаване на детското участие във вземането на решения за подобряване на политиките за деца, както и за превенция на насилието над деца и закрила на жертвите.

 Изпълнението на Плана за действие и двугодишния работен план цели да подкрепи усилията на България да гарантира правата и благополучието на децата, включително на тези в неравностойно и уязвимо положение, така че да могат да развият своя пълен потенциал в едно приобщаващо и закрилящо общество.

Одобрен е Национален план за 2023 г. за развитие на способностите за управление на границите и връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни

Правителството одобри Отчет на Националния план за 2022 г. за развитие на способностите за управление на границите и връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Министерският съвет прие и Национален план за 2023 г.

Националният план е основан на разписаните цели на Националната стратегия за интегрирано гранично управление в Република България 2020- 2025 г . Той обхваща ключови задачи, свързани с осъществяване на ефективен граничен контрол, засилване на сътрудничеството с трети страна за намаляване на миграционния натиск и връщане на граждани на трети страни, разработване и оптимизиране на националните информационни системи за постигане на оперативна съвместимост с европейските системи, както и ефективно противодействие на трансграничната престъпност.

Анализът сочи, че през страната ни преминава Източно-средиземноморският мигрантски маршрут, което определя високи нива на миграционен натиск. Основните усилия са насочени към овладяване на мигрантския поток по българо-турската граница, както и ограничаване в максимална степен на процесите на вторично придвижване през сръбско-българската граница от Централна и Западна Европа. В този смисъл Националният план на Република България за 2023 г. се основава на сценарии, извлечени чрез анализ на риска, които отразяват възможното развитие на ситуацията по външните граници в областта на незаконната имиграция, както и предизвикателствата, набелязани в цикъла на многогодишната политика за европейско интегрирано управление на границите. Създаването на сценарии е от ключово значение за стратегическата прогноза при вземане на управленски решения за планиране на развитието на капацитета/способностите и за дейностите, които трябва да се провеждат. Тези сценарии са и възможни алтернативи, които подпомагат различните ведомства и структури в подготовката им за непредвидими, бъдеще ситуации. Именно управлението на бъдещите заплахи и предизвикателства, чрез създаване на сценарии и планиране на бъдещи действия, стои в основата на стратегическото управление, като повишава възможностите за постигане на целите на структурната единица.

Одобрен е Годишният отчет на ДФ „Земеделие“ за 2022 година

Министерският съвет одобри Годишния отчет на Държавен фонд „Земеделие”- Разплащателната агенция за 2022 година.

През миналата година са подписани 1 982 договора по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., а изплатените средства възлизат на 342 423 010,52 лева.

В кампания 2022 по схеми и мерки, администрирани по линия на директни плащания, са приети 96 643 заявления. Преведените субсидии за директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) са на стойност 1 557 783 913 лева.

Изплатените суми по пазарните мерки по линия на селскостопанските пазарни механизми през 2022 г. възлизат на 128 931 468 лева, от които 58 250 004 лева са от ЕФГЗ и 70 681 464 лева - национални средства.

Извършените плащания по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 през изминалата календарна година са общо 22 778 110,04 лева.

По инвестиционните схеми за подпомагане към 31 декември 2022 г. са постъпили плащания в размер на 1 887 250,91 лв. През отчетния период са отпуснати 195 нови кредити на стойност 827 169 лева.

През миналата година са изплатени 747 183 001 лева по 36 схеми за краткосрочно подпомагане, от които са се възползвали 85 772 земеделски стопани.

Броят на въведените във ВетИС данни за домашни и безстопанствени кучета в България се е увеличил през изминалата година

През изминалата година броят на въведените данни в Интеграционната система на БАБХ - ВетИС за домашни и безстопанствени кучета в България запазва тенденция за увеличение. Това е показателно за засиления контрол на инспекторите от всички областни дирекции по безопасност на храните. Това показват данните в приетия от кабинета днес Отчет за изпълнение на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България за периода януари-декември 2022 г.

В изпълнение на общинските програми за овладяване на популацията за миналата година са заловени 20 046 броя животни, от които 4 653 броя са осиновени. Процентът на осиновените кучета в България е най-висок в областите София-град, Перник, София област, Бургас, Велико Търново. Домашни любимци с цел осиновяване са транспортирани най-често за Германия, Англия и Нидерландия.

Преброените безстопанствени кучета на територията на страната за миналата година са 35 020 броя. Преброяването им е извършено в съответствие с изискванията на Националната програма. За същия период кастрираните, обработени и върнати по местата на залавяне животни са 13 183 броя, което е значително намаление с 16,7% в сравнение с 2021 г. и спад от 2,9% спрямо 2020 г.

Изоставянето на домашните любимци от техните стопани все още е често срещана практика, което е и причина за динамиката в популацията на безстопанствените кучета в страната.

Правителството прие постановление за разполагане и функциониране на полигон на Българската армия в района на нос Шабла

Министерският съвет прие постановление за разполагане и функциониране на полигон на Българската армия в района на нос Шабла.

С приемането на акта се регламентират еднозначно статута и границите на полигон Шабла и се осигурява по - ефективното му използване от съвременни зенитно—ракетни комплекси на въоръжение у нас и в държавите членки на НАТО при провеждане на мащабни учения и тренировки. Синхронизира се националната нормативна база и се осигуряват условия за понижаване на рисковете при провеждане на тренировки и учения със съвременни образци военна техника.

След влизане в сила на Постановлението ще се увеличат обемите въздушно пространство за изпълнение на граждански полети, ще се осигури безконфликтност на дейностите, извършвани на армейските полигони с изпълнението на полети на гражданската авиация, ще се подобри гражданско- военната координация при резервиране на въздушно пространство и ще се повиши нивото на безопасност на полетите.

Приети са изменения в Класификатор на длъжностите на военнослужещите в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Класификатор на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, приет с ПМС № 309 от 14 декември 2018 г.

С настоящия проект на Постановление за изменение и допълнение на Класификатора се предлагат промени свързани с осигуряване на необходимите длъжности за военнослужещи по длъжностни нива в обхвата на военните звания в изградената организационна структура на въоръжените сили.

Въвеждат се нови длъжности и се изменят длъжности, необходими за окомплектоване на реорганизиращите се структури/формирования през 2023 г., съгласно Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г.

Измененията ще влязат в сила от 01.07.2023 г. 

Одобрено е изменение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Сърбия 2014-2020

Министерският съвет одобри изменение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Сърбия 2014-2020. Изменението има за цел да отрази незначителното изменение, направено през 2021 г., за което Европейската комисия беше уведомена съгласно изискванията на регламента. Тогава свободен ресурс в размер на 96 668 евро беше пренасочен от Приоритетна ос 2 “Младежи” към Приоритетна ос 1 „Устойчив туризъм“ и Приоритетна ос 3 “Околна среда“. Разпределените средства бяха използвани за финансирането на четири резервни проекта за решаване на съвместни проблеми и нужди в областта на туризма и околната среда по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Сърбия 2014-2020, съфинансирана от Инструмента за предприсъединителна помощ II.

Одобрено е изменение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Турция 2014-2020

Министерският съвет одобри изменение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Турция 2014-2020. Изменението има за цел да отрази незначителното изменение, направено през 2021 г. в програмния документ, за което Европейската комисия беше уведомена съгласно изискванията на регламента. Тогава свободен ресурс в размер на 279 839 евро беше пренасочен от Приоритетна ос 2 “Устойчив туризъм” към Приоритетна ос 1 “Околна среда“ на Програмата, съфинансирана от Инструмента за предприсъединителна помощ II. Допълнителните средства бяха използвани за финансиране на допълнителни дейности по стратегическия проект “Трансграничните региони сътрудничат за СИН РАСТЕЖ (BLUE GROWTH COLLABs)”, който подкрепя научни центрове в Бургас и Одрин за изследване и мониторинг на екологичното състояние на местните екосистеми и кореспондира с дългосрочната стратегия на ЕС за син растеж.

Правителството закрива почетно консулство в Полша

Министерският съвет прие решение за освобождаване на почетния консул г-н Ян Хоростковски и закриване на ръководеното от него почетно консулство на Република България за консулски окръг Вроцлав, обхващащ територията на воеводство Долен Шльонск в Република Полша, по желание на г-н Хоростковски, заради влошено здравословно състояние.

Повече от две десетилетия г-н Хоростковски допринася за активизирането на двустранния диалог и задълбочаването на приятелските връзки и доверието между българския и полския народ. За цялостната си дейност през 2017 г. е удостоен с орден „Мадарски конник“ първа степен.

Одобрено е предложение за даване на съгласие за участие на България в увеличението на капитала на Банката за развитие на Съвета на Европа

Със свое решение Министерският съвет предложи на Народното събрание да даде съгласие за участие на Република България в увеличението на капитала на Банката за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ). По този начин ще се запази процентното участие на страната - 1,140% в записания капитал на БРСЕ, ще се подпомогне финансовата й стабилност и ще се подкрепи в изпълнението на мисията й за социално сближаване в Европа.

Страната ни следва да запише нови сертификати за участие на стойност 48 465 000 евро. Делът на платимия капитал за увеличението е в размер на 13 686 516 евро. Определянето на новото участие е в резултат на Решение 463(2022), с което Управителният съвет одобри увеличението на записания капитал на БРСЕ. В него е предвидено, че записаният капитал се увеличава с максимум 4,25 млрд. евро. Делът на платимия капитал за всяка записваща се държава членка е 28,24% - съответстваща на максимум 1,2 милиарда евро платим капитал, който да бъде внесен на четири равни годишни вноски в периода 2023-2026 година.

Банката за развитие на Съвета на Европа е многостранна банка за развитие с изключително социален мандат и представлява основен инструмент на политиката на солидарност в Европа. Участва във финансирането на социални проекти, реагира при извънредни ситуации и допринася за подобряване на условията на живот на най- неравностойните групи от населението. Банката финансира основно държавни проекти, проекти на местни власти и банки, като посредници.

Република България е член на БРСЕ от 28 май 1994 г. Към настоящия момент в Банката членуват само държави, които са членове на Съвета на Европа.

Одобрена е информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2023 г.

Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за първото тримесечие на 2023 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към март 2023 г. е отрицателно в размер на 662.4 млн. лв. (0,4 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 641,0 млн. лв. и по европейските средства в размер на 21,4 млн. лв. За сравнение, за първото тримесечие на 2022 г. беше отчетен излишък в размер на 294,7 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 957,2 млн. лв. Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите (27 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (18,6 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година.

Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 г. са в размер на 14 691,8 млн. лв. Постъпленията нарастват с 2 308,2 млн. лв. (18,6 %) спрямо отчетените към март 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 2 355,2 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 47,0 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 11 817,2 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1 942,0 млн. лв. (19,7 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 80,4 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 1 426,2 млн. лв., като нарастват със 178,7 млн. лв. (14,3 %) спрямо отчетените към март 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 5 697,0 млн. лв. (ръст от 508,7 млн. лв., 9,8 % спрямо отчетените към март 2022 г.). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 079,2 млн. лв. (в т. ч. 552,5 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система") или ръст от 690.4    млн. лв. спрямо отчетените към март 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 3 614,8 млн. лв., което представлява ръст от 564,2 млн. лв. (18,5 %) спрямо отчетените за същия период на 2022 година.

Неданъчните приходи са в размер на 2 440,5 млн. лв. (ръст от 413,2 млн. лв., 20,4 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 434,1 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 г. възлизат на 15 354,3 млн. лв. За сравнение, разходите по КФП към март 2022 г. бяха в размер на 12 088,9 млн. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите три месеца на 2022 г. с 3 265,4 млн. лв. (27,0 %). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (1 050,2 млн. лв.), както и в частта на разходите за издръжка (652,6 млн. лв.), разходите за персонал (628,2 млн. лв.), разходите за субсидии (604,8 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.

Нелихвените разходи са в размер на 14 595,9 млн. лв. (ръст от 3 244,6 млн. лв., 28,6 % спрямо отчетените към март 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 13 659,9 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 929,0 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 7,0 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 303,1 млн. лв. (спад с 32,7 млн. лв., 9,7 % спрямо същия период на 2022 г.).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 455,2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.03.2023 г. е 12,6 млрд. лв., в т.ч. 12,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на 17 имота - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на с. Храбърско, община Божурище, Софийска област. Това ще позволи реализацията на национален обект „Модернизация на железопътната линия София - Драгоман - Сръбска граница“.

С друго решение правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ управлението на 16 броя имоти - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на с. Белозем, община Раковски, област Пловдив. Предоставянето на имотите ще позволи да се реализира на рехабилитацията на железопътния участък Пловдив - Бургас и изграждането на нови надлези и подлези.

С решение на правителството се отнема имот от Българска агенция по безопасност на храните - Областна дирекция по безопасност на храните - Смолян. Той се намира в село Момчиловци, община Смолян, и е с площ 1507 кв. м, заедно с построените в него четири броя сгради. Теренът и обектите в него са с отпаднала необходимост за дейността на ОДБХ - Смолян, и липсва бъдеща перспектива за ползването му по предназначение. С правителственото решение имотът придобива статут на частна държавна собственост и преминава в управление на областния управител на област Смолян.

Със свое Решение Министерският съвет дава съгласие за продажба на обособени части от лечебно заведение - недвижими имоти, собственост на „Специализирани болници за рехабилитация - национален комплекс“ ЕАД, гр. София, намиращ се в с. Баните, община Баните, област Смолян. Във връзка с предприети действия от Община Баните за разширяване на уличната мрежа е произлязла необходимостта да бъдат прехвърлени обособени части от лечебното заведение в собственост на Общината. Продажбата на имотите ще се извърши чрез пряко договаряне с община Баните по реда определен в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия (чл. 30, ал. 1, т. 4) и в Закона за устройство на територията при цена, не по-ниска от определената от независим лицензиран оценител (чл. 15, ал. 3). Продажбата на обособени части от лечебни заведения, които са включени в списъка по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), може да се извърши след решение на Министерския съвет, по предложение на органа, упражняващ правата на собственост в капитала на търговското дружество. Съгласно ЗПСК 20 на сто от цената на сделката ще бъдат внесени в централния бюджет. Останалата част от паричния ресурс, получен от продажбата на имота, ще остане в лечебното заведение и ще се използва за инвестиции пряко свързани с предмета му на дейност и/или за удовлетворяване интересите на кредиторите.

Одобрен е проект на споразумение с Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията за защита на класифицираната информация

Министерският съвет на Република България прие Решение, с което одобри проекта на Споразумение между Правителството на Република България и Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията за защита на класифицираната информация като основа за водене на преговори и упълномощи председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията да го подпише.

Поради все по-голямото участие на национални дружества в различни проекти и програми, съфинансирани от Европейския фонд за отбрана, организирани, управлявани и координирани от Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията, чиято основна дейност е съсредоточена в областта на въоръженията, се налага обмен на класифицирана информация. Споразумението между Правителството на Република България и Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията за защита на класифицираната информация ще подобри ефективността при участие, както и ще улесни изпълнението на проектите и програмите на Европейския фонд за отбрана.

Хъб по интелектуална собственост ще свързва науката с индустрията

Хъб по интелектуална собственост и трансфер на технологии ще бъде създаден в Института по право, икономика и интелектуална собственост в Софийския университет „Св. Климент Охридски” в сътрудничество с Европейското патентно ведомство. Хъбът ще свърже науката с индустрията чрез закрила, управление и технологичен трансфер на интелектуалната собственост върху научноизследователските разработки, технологии и иновации.

Това е заложено в проект на Меморандум за разбирателство между Министерството на образованието и науката, Софийския университет, Патентното ведомство на България и Европейското патентно ведомство, който беше одобрен от Министерския съвет. С изпълнението на Меморандума ще продължи сътрудничеството между подписващите го институции в областта на образованието и обучението по теми, свързани с интелектуалната собственост и трансфера на технологии.

Целта на бъдещия Хъб ще бъде подготовката на професионалисти в областта на интелектуалната собственост и трансфера на технологии. Той ще предоставя обучения и експертиза, подходяща патентна информация за научноизследователска и развойна дейности и свързания с това трансфер на технологии за иновации, конкурентоспособност и икономически растеж. Администрирането на Хъба ще бъде поето от Института, а Европейското патентно ведомство ще подпомага дейността му чрез предоставяне на експертиза в областта на интелектуалната собственост и обучения.

Министерският съвет одобри резултатите от неформалната среща на министрите на Европейския съюз по околна среда

Правителството одобри доклада за резултатите от неформалната среща на министрите на Европейския съюз по околна среда, проведена на 18 и 19 април 2023 г. в гр. Стокхолм, Кралство Швеция.

Министрите обсъдиха необходимостта от създаването на условия и стимули за бизнеса с оглед преодоляване на пречките за постигане на зелен преход. Общо бе разбирането за нуждата от стабилно, предвидимо, ясно и непротиворечиво европейско законодателство. Акцент в дискусиите бе поставен на огромния обем на мерки, произтичащи от Европейската зелена сделка и останалите законодателни инициативи, като специално внимание бе обърнато на факта, че те не отчитат в достатъчна степен ефектите върху конкурентосцособността на европейските продукти на световния пазар. Наблегнато бе на нуждата от значителни инвестиции (в т.ч. и по отношение на иновациите и разработването на нови технологии), за да бъдат постигнати амбициозните цели, като бе подчертано, че са необходими адекватни финансови инструменти, особено като се вземе предвид скоростта, с която трябва да се намалят емисиите.

В рамките на неформалната среща бяха дискутирани условията, които биха допринесли за спиране и обръщане на тенденцията за загуба на биологично разнообразие. Министрите се обединиха около разбирането, че унищожаването на екосистемите и увреждането на природния капитал значително ще ограничи бизнес възможностите и потенциала за социално- икономическо развитие. Като препятствие пред опазването на биологичното разнообразие бе посочена липсата на достатъчно финансиране в зелени проекти. Делегациите поставиха акцент върху цифровизацията, която има потенциал за сериозен принос към устойчивостта в много сфери, в т.ч. и управлението на горите и загубата на биологично разнообразие.

Министрите обсъдиха и бъдещето на политиката на Европейския съюз по изменение на климата. В рамките на дискусията бе отбелязано, че европейските политики в областта на климата и околната среда следва да се фокусират не само върху поставянето на амбициозни цели, но и върху инструментите, в т.ч. и финансови, за постигането им. Отбелязана бе нуждата от повишено внимание и грижа за малките и средните предприятия с цел осигуряване на адекватна подкрепа и възможности за по-плавна адаптация. Като особено важно бе подчертано да се намерят работещи решения и стимули на европейско ниво за запазване на конкурентоспособността на Съюза и на отделните държави, и по-специално на граничните държави членки, които са изложени на по-висок риск от изместване на производства.

Одобрен е проектът на Споразумение за партньорство между ЕК и България за организиране на информационни и комуникационни кампании за въвеждане на еврото

Със свое решение правителството одобри проект на Споразумение за партньорство между Европейската комисия и Република България за организиране на информационни и комуникационни кампании относно преминаването към евро в Република България в рамките на информационната и комуникационната стратегия за еврото и Икономическия и паричен съюз. Министърът на финансите бе упълномощен да го подпише от името на Република България.

Споразумението за партньорство предвижда да се координират усилията на българските и европейските власти, за да се повиши информираността на обществеността за функционирането на Икономическия и паричен съюз и на еврото, и да се допринесе за плавната смяна на валутата, когато България приеме еврото.

Съвместните дейности могат да бъдат съфинансирани чрез споразумение за безвъзмездни средства или да бъдат изпълнени от Европейската комисия, в зависимост от наличието на бюджетни средства. Подкрепата на ЕК чрез споразумения за безвъзмездна помощ или пряко изпълнение на дейностите не трябва да надвишава 50 % от общите разходи, направени при изпълнение на националната стратегия.

Подобни споразумения са подписвани и от другите държави в рамките на подготовката им за присъединяване към еврозоната.

Отчуждават се имоти и части от имоти за изграждането на площадка за компресорна станция „Чирен“ и пътна връзка

По решение на правителството се отчуждават имот и част от имот - частна собственост за държавна нужда за изграждане на технологична площадка на нова компресорна станция „Чирен“ и път за достъп до нея. Обектите са част от проект „Разширение на капацитета на Подземно газово хранилище „Чирен“ - надземна част. Имотите представляват земеделска територия и се намират в землището на с. Чирен. Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на „Булгартрансгаз” ЕАД.

Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно друго решение на правителството се отчуждават имот и част от имот - частна собственост за държавна нужда за изграждане на технологична площадка на нова компресорна станция „Чирен“ и път за достъп до нея. Обектите са част от проект „Разширение на капацитета на Подземно газово хранилище „Чирен“ - надземна част. Имотите представляват земеделска територия и се намират в землището на с. Чирен. Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на „Булгартрансгаз” ЕАД.

Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Създава се Съвет за развитие при Министерския съвет

Министерският съвет прие Постановление за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет.

Съветът за развитие ще изпълнява функциите на консултативен орган на Министерския съвет за координация на: разработването, изпълнението, отчитането и оценката на документи от националната стратегическа рамка; разработването, изпълнението и отчитането на програмата за управление на страната, както и на провеждането на политики за развитие или на важни въпроси от обществена значимост.

В съответствие със Закона за администрацията с проекта на постановление са определени задачите и състава на съвета, както и администрацията, осигуряваща експертното и техническото му подпомагане.

В проекта на постановление е предвиден ред за одобряване от съвета на предложенията за разработване на нови документи от националната стратегическа рамка, както и за съгласуване на разработените проекти на документи. Дадена е дефиниция на понятието „национална стратегическа рамка“, като са изброени и видовете документи, които я съставят.

При изпълнението на функциите си, съветът ще се подпомага от Координационен комитет за управление, наблюдение, контрол и отчитане на изпълнението на Националната програма за развитие България 2030 и от Комитет за координация, мониторинг и контрол на разработването, изпълнението и отчи&

Коментари

Новини Варна