Днес е Световният ден на динята

3 август е обявен за Световен ден на динята. Знаете ли, че тя се състои от 92% вода? Нищо чудно, че е толкова освежаваща! Хората ядат този вкусен, сочен плод от хилядолетия и всичко започва в Древен Египет. Твърди се, че отглеждането на дини е започнало в долината на Нил още през второто хилядолетие пр. н. е. Семената на динята са открити дори в гробницата на Тутанкамон. Рисунки на различни видове дини са открити и в древноегипетски надписи.

На 3 август този древен сочен и вкусен плод се почита в Национален ден на динята.

В своя творба „Трагедията на тъпака Уилсън“ Марк Твен описва динята като „това, което ядат ангелите“.

Сладкият плод, на който се наслаждаваме днес, е резултат от мутации в хода на хилядогодишно отглеждане. Семена от диня се продават на търговци, минаващи през търговските пътища в пустинята Калахари в Африка. Оттам отглеждането на диня се разпространява в цяла Африка. Произходът на прародителя на динята е в Африка, след което се разпространява в средиземноморските страни и други части на Европа. До края на девети век отглеждането на дини става обичайно в Китай и останалата част от Азия.

Според „Речника на американската храна и напитки“ от Джон Мариани, думата „диня“ се появява за първи път в английския речник през 1615 г.

Динята се използва и като зеленчук. В някои страни тя се пържи, вари или маринова. При пържене, кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена в Китай и Русия.

Отново в Китай може да опитате печени динени семки, овкусени с подправки. В Западна Африка те се използват за приготвянето на супа и други ястия или се изстискват за масло.

Любопитно е, че има над 1200 разновидности на сочния плод в над 96 държави по света.

В различните райони на България, до динята може да видите надпис карпуз или любеница. Това са другите две имена, с които този плод е известен у  нас.

На 3 август честваме паметта на преподобните Исаакий, Далмат и Фавст. Преподобните Исаакий, Далмат и Фавст са ранни християнски подвижници живели в историческия Далматски манастир в Цариград през IV и V век.

Свети Исаакий бил родом от Сирия и там започнал монашеския си подвиг. Но когато по времето на император Валент (364-378 г.) ереста арианство получила подкрепа от властта и ново разпространение, Исаакий, като мнозина други, се отправил към източната столица на империята, за да подкрепи православното християнско учение. 

Сирийският подвижник успял да разговаря с императора, който тръгвал на поход срещу готите (населявали тогава земите на днешна Северна България). Исаакий горещо го убеждавал да спре гонението на православните, за да не бъде наказан от Бога. Валент надменно пренебрегнал предупрежденията, дори пратил монаха в затвора, но наистина загинал в битката. 

Исаакий бил освободен от следващия император, Теодосий Велики (379-395 г.), и създал първия манастир край царстващия град. Там се подвизавал в строг монашески живот, станал пример и духовен наставник за много хора от столицата. С голямата си ревност за православната вяра насърчил участниците във II вселенски събор в 381 г. в Цариград да вземат правилните решения. Живял до първите десетилетия на V век, като поверил игуменството на обителта на ученика си Далмат.

Далмат бил военен с висок пост и почитан от императора, но в зряла възраст се отказал от военното служение и заедно със сина си Фавст станали монаси в обителта на свети Исаакий. Заради усърдния си монашески подвиг Далмат бил поставен за игумен от стареца си Исаакий. 

Фавст също следвал примера на светия игумен, както и на баща си Далмат. При провеждането на III вселенски събор в 431 г. в Ефес срещу несторианската ерес старецът Далмат, като на свети Исаакий, бил сред духовните авторитети, повлияли за защитата на православното учение.