Църквата почита паметта на светите мъченици Адриан и Наталия

На 26 август църквата почита паметта на светите мъченици Адриан и Наталия. Честит празник на всички именици!

Свети Адриан живял със съпругата си Наталия в град Никомидия, източната столица на империята, по времето на император Максимиан, един от най-яростните гонители на ранното християнство. Адриан бил служител в царския двор, където един ден видял да водят 23-ма християни, заловени заради отказа им да принасят жертви на езическите божества. Имало бърз съдебен процес с обвинение за непочитане на държавния култ и непоколебимите във вярата си християни били предавани на мъчения и смърт.

В този случай Максимиан сам разпитвал християните, които без страх изповядвали своята вяра в Иисус Христос. Разгневеният император заповядал да ги бият жестоко, но те търпеливо понесли изтезанието и заявили, че се надяват да получат на небето безсмъртни венци.

- Безумци - казал им Максимиан, - вие очаквате венци на вашите глави, които аз ще заповядам да отсекат!

Но мъчениците останали твърди във вярата си. 28-годишният Адриан, впечатлен от искрената вяра и твърдостта в убежденията на Христовите последователи, неочаквано за всички заявил, че и той е християнин. Макар да не бил още покръстен, веднага го заловили и хвърлили в затвора. Като много други мъченици и той в крайна сметка получил кръщение чрез кръвта си.

Първо бил окован в железни вериги в тъмницата при останалите мъченици. Наталия, която била тайна християнка, отишла в затвора да подкрепи съпруга си и другите подложени на мъчения християни. И някои други християнки по нейния пример усърдно се грижели за затворените в тъмницата мъченици, които спокойно се готвели за смърт. След 23-мата мъченици и Адриан бил обезглавен. Скоро след това Наталия безболезнено и тихо се поминала, както била при гроба на своя мъж. Тя също е причислена към мъчениците, защото с душата си пострадала за Христос и се грижила за Неговите мъченици.

Днес се навършват 33 години от палежа на Партийния дом на БСП в София

В късните часове на 26 август 1990 г. в София е подпалена сградата на Партийния дом на Българската социалистическа партия (БСП). 

Пожарът започва след предупреждение на Пламен Станчев - член на движение "Инициатива за гражданско недоволство", че ще се самозапали, ако от Партийния дом не се премахне петолъчката, която според него е символ на чужда държава. В 20:40 ч. председателят на Конфедерация на труда (КТ) “Подкрепа” Константин Тренчев прави искане до един час знамето (партийното) и петолъчката да бъдат свалени, в противен случай сградата ще бъде щурмувана. В 23:00 ч. гори почти цялата сграда. 

Радио "София" излъчва призив на президента Желю Желев до всички политически сили за въздържане от насилие. Пожарът окончателно е потушен в 3:18 ч. Напълно са опожарени 40 помещения. Изцяло е унищожено и разграбено имущество в 94 помещения. Жертви няма. 
В 5:30 ч. органите на реда развалят Града на истината,  възникнал след започналите през лятото на 1990 г. граждански протести. Образувано е наказателно дело.  

През 1991 г. следствието  заключава, че става дума за "неангажирано поведение на отделни лица", а палежът и погромът са извършени "стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти". Съдът връща делото четири пъти. Обвиняеми  са 38 души. Сред тях е и президентът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев. В обвинителния акт е визирана щета за 7 947 963 лв.