Последно сбогом: Близки и приятели изпратиха Ставри Калинов

Близки и приятели изпратиха Ставри Калинов. Ритуалът беше по обед в столичния храм „Св. Седмочисленици“.

Творецът почина на 13 септември, на 78-годишна възраст.  Той е една от най-популярните фигури в съвременното българско изобразително изкуство. 

Емблематичният творец е роден на 15 ноември 1944 г. във Видин. През 1964 г. завършва гимназия в родния си град, след което работи на свободна практика в областта на плаката, търговската реклама и изработката на художествени предмети. През 1977 г. се дипломира в Националната художествена академия - специалност „Дърворезба“, в класа на проф. Асен Василев.

Работи в областта на монументалната и малката пластика, живописта, графиката и приложното изкуство.

Ставри Калинов е сътворил статуетките, връчени на победителите в множество елитни конкурси в България. Негово дело са статуетките за победителката в категория „Жена мениджър на годината“ в конкурса „Жена предприемач“ и „Жена мениджър на годината“ на Клуба на жените предприемачи и мениджъри, за фестивала „Златна Месемврия“, за литературната награда „Балканика 2006“, за конкурса „Мистър Икономика“ и редица други.

Румен Радев изрази съболезнования към близките и семейството на Ставри Калинов

Със своята щедрост и алтруизъм Ставри Калинов е оказвал безвъзмездна помощ, като е правил много хуманни жестове, дарения и спомоществователства на редица организации с идеална цел, социални и държавни мисии и инициативи.

Носител е на различни награди, между които „Кристалната звезда“ на галерия „Макта“ за най-добра изложба на 1995 г. и наградата „Златен век“ на Министерство на културата за особен принос в развитието и популяризирането на българската култура (2006). Световно известната онлайн галерии “Artsper” поставя името на Ставри Калинов до имената на Салвадор Дали, Пабло Пикасо, Густав Климт и др.

В своята книга за художника „Калинография“ Любомир Стойков изтъква: „И без предварителна подготовка непредубеденият зрител би могъл да разпознае съобщението на Ставри Калинов – веднъж болката от инвазията на несправедливостта и алчността, друг път – детинското удивление пред порива на любовта, трети път – неизчерпаемия пиетет към величието и пъстротата на човешката цивилизация“.