10 ноември - 34 г. преход в България. Отбелязваме 579-ата годишнина от Битката при Варна

Днес е 10 ноември – петък - повратна дата в съвременната история на България. На днешната дата преди 34 години, на пленум на Централния комитет на БКП Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на партията. Последвалите събития и хода за развитие на България са актуална тема на обсъждане и до днес.

Преходът продължава вече 34 години след събитията от 10 ноември 1989 година, а България продължава да е разделена от омразата. Започнахме един преход без край, но как ще успеем да съградим модерна държава, ако останем все разделени? И тук може би е момента да си припомним народната мъдрост: По-добре ужасен край, отколкото ужас без край.

Днешната дата бележи един един друг край. На 10 ноември 1444 г. край Варна загива един млад и енергичен владетел - 20 годишния, полско - унгарски крал Владислав III Ягело. През есента на 1443 г. 40 хилядна съюзническа армия, съставена от поляци, унгарци, чехи, хървати и румънци нанесла голямо поражение на турските войски при Ниш, навлязла в България и стигнала до Златица. После се насочила към Одрин, но появилите се разногласия сред предводителите и настъпващата тежка зима принудили Владислав да сключи мир и да се върне. Но той не се отказал и на следващата година отново тръгнал на поход, този път заедно с трансилванския воевода Янош Хунияди. Като преминали Дунав, завземайки всички крепости и подпомагани от българското население, войските минали покрай Търново и се насочили към Варна. На 9 ноември 1444 г. кръстоносците били пред стените на Варна. Там те разположили лагера си в очакване на генуезките и венецианските кораби, които пратил папа Евгени IV, и които трябвало да ги отведат до Константинопол. Но султан Мурад II подкупил щедро корабособствениците и с тяхна помощ превел през Босфора своята многохилядна войска. Съвсем скоро голямата турска армия се оказала зад Владислав и останал сам и в засада той трябвало да приеме боя.

Сутринта на 10 ноември войските били построени и към 9 часа боят започнал. Той се водил на полето, западно от крепостта. Първи нападнали турците и се опитали да минат в тил откъм дясното крило на съюзниците. След променлив успех и за двете страни, предвожданите от Янош Хуняди унгарци успешно атакували левия фланг на турците. От дясно румънци и унгарци почти достигнали до средата на османлийте. Объркани, те почнали да отстъпват. Виждайки хода на сражението султан Мурад II бил готов да отстъпи. Но все още кавалерията на Караджа паша не била разбита и се прегрупирала да посрещне нова атака на християните. Около самия султан останали само придворните му и малобройна част еничари. Победата била вече близо и младият крал решил да извърши още един славен подвиг - да убие султана. Владислав се спуснал към него, но когато бил съвсем близо един от еничарите убил коня му, повалил Владислав на земята и с един замах отрязал главата му. Гибелта на краля им обезсърчила кръстоносците и те се обърнали да отстъпват. Не помогнали и усилията на опитния Хуняди да въдвори ред. Окуражени турците нападнали обърканите рицари и за кратко време ги разбили. Тежко въоръжени, много от тях намерили смъртта си в мочурищата по брега на езерото, други били преследвани до непроходимата Батовска гора. Едва малцина, водени от Янош Хуняди стигнали Дунав и се спасили.

Датата 10 ноември се отбелязва, като Ден на свободата на словото - обявен на 10 ноември 2003 г. по време на церемонията за връчване на ежегодни награди за журналистика “Черноризец Храбър” от Съюза на издателите в България.

10 ноември е обявен и за Ден на счетоводителите.

По цял свят пък днешната дата се чества, като Международен ден на младежта, обявен още през 1945 г. с резолюция на ООН.

Църквата днес чества апостолите от широкия кръг на 70-те ученици на Иисус Христос, които после при проповедта на Христовата вяра станали сътрудници на 12-те апостоли. В Посланието до римляните апостол Павел споменава имената на някои от тях.

Според църковното предание Ераст бил член на християнската община в Йерусалим, където бил и Кварт. Олимпас и Иродион били с апостол Петър в Рим и пострадали за вярата си при гонението на Нерон срещу християните. Всички тези мъже отдали живота си за разпространението на Христовото учение и останали като светли примери в историята на Църквата.

Преподобният Арсений е почти съвременен светец, живял до 1924 г., а е признат за светец през 1986 г. Той се родил в Кападокияq в селото, където след време се родил и преподобния Паисий Светогорец. В областта през вековете се запазила многобройна християнска общност. Макар и загубили гръцкия език, който достигнал славни върхове през IV век по време на видните кападокийци - Василий Велики, Григорий Богослов, Григорий Нисенски и други, християните учили и практикували вярата си с помощта на турския език.

Арсений останал сирак в ранна възраст и развил склонност към уединение и молитвен живот. Станал монах и бил ръкоположен за свещеник на родното си село. Бил мъдър духовник, изпълнен с любов към хората. Бил почитан еднакво от християните и от мюсюлманите, които също идвали при него за молитвена помощ, защото виждали светия му живот. А и действително получавали помощ от Бога в нуждите и страданията си. Никога не взимал пари от хората и обичал да казва: "Вярата ни не се продава!". При размяната на населението през 1924 г., заедно със съселяните си, отишъл на остров Корфу в Гърция, където на 10 ноември същата година се упокоил.