Църквата почита свети мъченик Марин и свети пророк Агей

На 16 декември православната църква почита свети пророк Агей и свети мъченик Марин.

Свети пророк Агей е един от двадесетте малки пророци. Произхождал от Левиевото коляно, той се родил се във Вавилон през III в. пр. Хр. Той предсказал възстановяването на Йерусалимския храм, като казал, че ще бъде по-славен от Соломоновия, защото в него ще се яви Царят на света, Спасителят на всички народи. Това предсказание е направено 5 века преди да се роди Иисус Христос, Спасителят на всички народи.

На 16 декември почитаме паметта и на Свети мъченик Марин.

Свети Марин произхожда от уважавано семейство. Бил избран за сенатор в Римската империя в доста ранна възраст. Независимо от високото положение, което заемал, младият Свети Марин станал християнин.

Злонамерени издали, че Свети Марин не се кланя на идолите. Изправен пред съда, съдията призовал Свети Марин да принесе жертва на езическите богове. Той отказал, защото вече познавал истинския Бог.

Бил подложен на жестоки мъчения, но Всевишния го запазил жив. Озлобените езичници поискали най-тежкото наказание – да бъде обезглавен.

Присъдата е изпълнена на 16 декември 283 г. Благочестиви християни прибрали мощите на Свети Марин и ги погребали по християнски обичай.

Имен ден празнуват: Марин, Марина, Маринчо, Маринко, Маринела. Честито!

На днешния ден през 1917 г. се ражда известният британски писател и изобретател Артър Кларк, оставил трайна следа в развитието на човешката история. 

Английският писател Артър Кларк е считан за една от най-влиятелните личности в научната фантастика. Той е получил всички възможни награди в тази област - "Небюла" (1972, 1974, 1979), "Хюго" (1974, 1980). През 1986 г. е обявен за Велик майстор на Организацията на писателите фантасти на САЩ, през 1989 г. става кавалер на Ордена на Британската империя, а през 1999 г. получава рицарско звание.

Той обаче не е само писател, а също така изобретател, подводен изследовател и водещ на документални сериали. Заедно с режисьора Стенли Кубрик е съавтор на сценария на филма "2001: Космическа Одисея", считан за един от най-влиятелните филми на всички времена. Той всъщност се ражда от разказа на Кларк "Стражът" (The Sentinel) и романът за Одисеята излиза, докато се пише филмовият сценарий. Последват го "2010", "2061" и "3001: Последната одисея".

Сър Артър Чарлз Кларк е роден преди 105 години - на 16 декември 1917-а, в Майнхед, графство Съмърсет. Отрасва във ферма, където обича нощем да наблюдава звездите, да събира вкаменелости и да чете американски списания за научна фантастика. Още като тийнейджър се присъединява към Младежката астрономическа асоциация и сътрудничи на сп. "Урания", което се издава в Глазгоу от Марион Иди. По негова молба издателката включва в списанието и раздел „Астронавтика“, където Кларк пише поредица от статии за космически кораби и пътувания. 

През 1936 г. той се мести в Лондон и работи в Съвета по образование като пенсионен одитор. По време на Втората световна война и малко след нея (1941-46) Кларк служи в Кралските военновъздушни сили като радарен специалист. След това завършва образованието си и получава диплома по математика и физика от Кралския колеж в Лондон, като по това време е и президент на Британското междупланетно общество (1946-47), длъжност, която заема и в периода 1951-53 г. 

Артър Кларк има важен принос за възникването на идеята за стационарните комуникационни спътници на Земята. Той развива идеята, че такива орбитални станции биха били идеални за предаване на информация и я излага в документ, разпространен сред основните технически членове на Британското междупланетно общество през 1945 г.

Кларк освен това е написал и редица научни книги, описващи техническите подробности и социалните последици от ракетостроенето и космическите полети. Заради този негов принос в теорията на космонавтиката, геостационарната орбита на 36 000 км над Екватора е официално наречена Орбита на Кларк от международния астрономически съюз. 

Книгата му от 1951 г. „Изследването на космоса“ пък е използвана от ракетния пионер Вернер фон Браун да убеди американския президент Джон Кенеди, че е възможно да се стигне и стъпи на Луната. След излизането през 1968 г. на "2001: Космическа Одисея" Кларк става световноизвестен и много търсен като коментатор за наука и технологии, особено по време на американската космическа програма "Аполо". А през 80-те и началото на 90-те той представя на света своите ТВ поредици "Мистериозният свят на Артър Кларк", "Светът на странните сили на Артър Кларк" и "Мистериозната вселена на Артър Кларк".

Писателят се премества да живее в Цейлон (сега Шри Ланка) още през 1956 г. и остава до смъртта си на 19 март 2008 г. Там се отдава на друго свое увлечение - гмуркането. През 1957 г., при гмуркане край брега на Тринкомали той открива подводни руини на добре запазен храм, което впоследствие прави региона изключително популярен сред гмуркачите. Кларк го описва в книгата си "Рифовете на Тапробан". Писателят, който живее основно в столицата Коломбо, създава и училище за гмуркачи близо до Тринкомали и често се гмурка в околностите.

Първият научнофантастичен роман на Кларк е Against the Fall of Night, публикуван като новела през 1948 г. Той става много популярен и е смятан за новаторски с някои от концепциите в него. Кларк преработва и разширява новелата в пълен роман, публикуван през 1953 г., а после и още веднъж - за да се превърне в "Градът и звездите" през 1956 г., който бързо става едно от задължителните четива в тази област. Третият му роман - "Краят на детството", също е публикуван през 1953 г., затвърждавайки популярността му. 

"Стражът" (The Sentinel) е написан от Кларк още през 1948 г. за конкурс на Би Би Си. Въпреки че историята е отхвърлена, тя променя хода на кариерата му, защото впоследствие става основа за "2001: Космическа Одисея", превърнала го в световна знаменитост. 

В началото на 70-те години Кларк подписва договор за издаване на три книги, което е рекорд за писател на научна фантастика по онова време. Първият от трите е емблематичният "Среща с Рама" (1973), който печели всички основни жанрови награди.

През ХХ век Артър Кларк, заедно с Айзък Азимов и Робърт Хайнлайн, бяха наречени "Голямата тройка" на писателите фантасти. Кларк и Хайнлайн започват помежду си кореспонденция още през 1951 г., а още на следващата година се срещат и остават в близки отношения до края. Първата среща на англичанина с Азимов е през 1953 г. и двамата десетилетия наред си разменят приятелски подигравки. Дори сключват устен "Договор Кларк-Азимов", според който, като ги питат кой е по-добър, ще отговарят, че Кларк е по-добрият в научната фантастика, а Азимов е по-добрият в научната литература.

Няколко дни преди да почине писателят прави последна редакция на ръкописа на "Последната теорема", по която си сътрудничи по имейл с Фредерик Пол. Книгата е публикувана няколко месеца след смъртта на Кларк.

Наред с многото си литературни призове и посвещаването в рицарство англичанинът има и номинация за Нобелова награда за мир през 1994 г., а също така и наградата "Калинг" (1962) за постижения в популяризирането на науката.

През 2001 г. апаратът "Одисей", който е изпратен в орбита около Марс, е кръстен така в чест на произведенията на Кларк. На негово име са учредени и две награди - за космически постижения и за научнофантастични произведения, които се присъждат ежегодно в Обединеното кралство.

На него са наречени още астероид (4923 Кларк), вид динозавър, чийто останки са открити в Австралия (Serendipaceratops arthurcclarkei), Институтът за модерни технологии в Шри Ланка, Околовръстният път на Коломбо, планина на една от луните на Плутон (Clarke Montes), както и избликът на гама лъчи (GRB 080319B - "Събитието Кларк"), възникнал само часове преди смъртта на писателя през 2008 г. и поставил нов рекорд за най-ярък обект, наблюдаван някога от хора във Вселената.