Неофит призовава за човеколюбие и милост в новогодишното си послание

Снимка: БГНЕС/Архив

Молитва за любов помежду ни, за милост и човеколюбие отправи днес българският патриарх Неофит в новогодишното си послание. То беше прочетено в храм "Св. Ал. Невски" от Западно и средно европейския митрополит Антоний.

Преди това беше отслужена света Василиева литургия, което се прави едва няколко пъти в годината и молебен за Новата година.

Няколко големи празника отбелязва в първия ден на Новата година православната църква. Обрезание Господне- денят, в който на осмия ден от раждането си Иисус Христос получил името си. На 1 януари се чества празникът на Свети Василий Велики и се отбелязва началото на новолетието. Днес целият християнски свят отбелязва паметта на стожера на църквата, писателя и богослова Василий Велики. На Васильов ден празнуват над 120 хиляди българи, което го прави и един от най-тачените празници у нас.

Василиева света литургия отслужи в катедрания храм митрополит Антоний, а след това и молебен за здраве и благоденствие. Той прочете и словото на патрирах Неофит за Новата година. В него се казва, че най-съвършеният дар за всеки човек е неговата свобода и че трябва да следваме божията заповед да се обичаме.

"Тази вечна и неотменна Христова заповед към всички, изповядващи името Му, е и заповедта, от която днес светът се нуждае най-много, както и от онази милост и човеколюбие, които Сам Христос пръв засвидетелства...Божият мир, Неговата всеопрощаваща любов и велика милост да бъдат с всички нас! Честито Новолетие!", прочете Западно и Средноевропейски митрополит Антоний.

Текстът на словото на патриарх Неофит беше разпространен от Светия синод на Българската православна църква, тъй като патриархът продължава да е на лечение. Ето и целият текст на посланието:

"Обични в Господа чета на светата ни църква,

година след година човешкият род извървява своя исторически път, движейки се към пълнотата на времето, към преобразяването си в богочовечество и към новото творение, за което Сам Бог свидетелства пред боговидеца и тайнозрител: „Ето, всичко ново творя“ (Откр. 21:5). Този път на човека от неговото сътворение до окончателното му обновление е неравен и криволичещ, изпълнен е с величие и падение, със стремеж към небесното и божественото и поробване от земното и суетното, с тържества на греховността и върхове на светостта.

През цялото това време, независимо от всичко, човекът неизменно остава най-обичаното от Бога Негово творение. Човеколюбецът Бог не лишава човека от беззаветната Си и всеопрощаваща любов, от милостта Си и от Своята всякога промислителна отеческа грижа. Като истински любящ небесен Отец Той може да прости и да приеме при Себе Си и най-непокорното Свое чедо, дори и най-големия грешник, както многократно за това свидетелства божественото Писание, както ни казва и личният ни опит, стига да усещаме това със сетивата на сърцето.

Нашият свят и съществуването ни са скъпоценни плодове от порива на дивната Божия любов, от желанието на Всесъвършения да споделя Своите съвършенства. Затова и най-съвършеният дар, с който е обдарен човекът, е неговата свобода. Без свободата си човекът никога не би могъл да достигне до своето божествено предназначение: от Божия образ, по който е сътворен, да стигне до крайната цел на живота – богоуподобяването. И макар човекът често да е злоупотребявал, и да продължава да злоупотребява със своята свобода, тя остава най-сигурният белег на неговото богоподобие.

Пред нас е още едно Новолетие от християнската ни епоха, епохата на Новия Божи завет с човечеството. Нека влезем и живеем в него с ясно осъзнаване на всички тези вечни истини на спасителната ни вяра. Да подражаваме, според силите си, на нашия Бог и Творец, като най-много от всичко се стараем да следваме новата заповед, която Той ни даде заедно със Своя Нов Завет и която е самата сърцевина и същност на този Нов Завет: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго“ (Иоан 13:34).

Тази вечна и неотменна Христова заповед към всички, изповядващи името Му, е и заповедта, от която днес светът се нуждае най-много, както и от онази милост и човеколюбие, които Сам Христос пръв засвидетелства. Божият образ е във всеки човек, във всекиго от нас и във всекиго сред нас. Нека ценим, уважаваме и обичаме този образ, защото когато разпознаваме и обичаме Божия образ във всеки човек – само тогава познаваме и обичаме истински и Бога, чрез Когото и по Чиято свята воля всички ние „… живеем, и се движим, и съществуваме“ (Деян. 17:28).

Божият мир, Неговата всеопрощаваща любов и велика милост да бъдат с всички нас!

Честито Новолетие!".