Почитаме света равноапостолна Нина и преподобните отци, избити в Синай и Райто

На 14 януари Българската православна църква почита паметта на света равноапостолна Нина, просветителка на Грузия, и на преподобните отци, избити в Синай и Райто.

Света Нина (или Нино) е родена през III век в Кападокия, Източна Мала Азия, където живеели и много грузинци. Родителите й били християни и тя от малка била възпитана в християнската вяра. Дванадесетгодишна Нина заминала с родителите си за Йерусалим, където получила добро християнско образование. С голям интерес и успех изучавала и Свещеното Писание.

По-късно по Божие откровение заминала за Иверия (или Иберия, днешна Грузия), за да разпространява вярата в Иисус Христос. Проповедта й имала голям успех и много от жителите на онази страна станали християни, като били покръствани от свещениците, които придружавали проповедничката на новата вяра Нина. Постепенно тя стигнала до град Мцхета (на 20 километра северно от днешната столица Тбилиси). Със силна вяра, настойчивост и смирение света Нина успяла да спечели за вярата хиляди грузинци, дори и владетеля цар Мириан. Така на границата на III и IV век била създадена Грузинската църква, а света Нина се почита като просветителка на Грузия. Тя починала в мир, в 335 г.

На слабо населения Синайски полуостров християнството проникнало в началото на ІV век чрез отшелниците, които търсели уединен живот далече от населени места. На свещената планина Хорив и в пустинята на Райто (разположена по източния бряг на Червено море край днешния египетски град Ел Тур) живеели много отшелници в строго подвижничество. Към 312 г. над тридесет от тях били нападнати и избити от араби езичници. Години по-късно и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Между тях имало бележити подвижници, които проявили удивително мъжество и величаво християнско спокойствие при нападението на разбойническите орди. Оттогава Църквата ги почита като мъченици за вярата.

Имен ден имат всички, които носят имената Нина, Нино, Адам, Калчо.

Днес е един от най-големите и най-почитаните празници, които празнуват всички роми, а именно Банго Васил (куцият Васил), отбелязван на 14 януари – нова година по Юлианския календар. Честит празник на всички роми с пожелания за здраве и берекет ;)

Празникът е семеен, отбелязва се с богата трапеза и музика. Задължително на масата се слага гъска или кокошка. Сарми и пълнени чушки също са част от трапезата. Много е важно кой ще е първият гост в новата година, който ще прекрачи прага на дома след настъпването на празника. При някои групи роми този човек казва „Искам мост“ и съответно на прага на дома се слагат пари. Когато гостът влезе, той благославя за здраве и берекет.

През нощта традициите повеляват младите да целуват ръка на възрастните, които им дават прошка. Друг обичай е сурвакането. В някои краища през деня децата обикалят и сурвакат стопаните на къщите за здраве. Някои групи роми си разменят и подаръци за празника. Музиката и веселието са задължителен елемент на ромския празник. Задължително се слуша песента „Василица“ на певицата Софи Маринова. 

Празнуването на Василица е свързано с няколко ромски легенди. В някои от тях Банго Василий е застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, разрушен от дявола, по който преминават те. Според друга легенда Свети Василий спасил ромите от удавяне в бушуващото море. Дълбоките води щели да погълнат ромите, но светецът им изпратил ято гъски. Ромите се покачили на тях и стигнали невредими до отсрещния бряг. Има и легенда, в която Банго Васил е куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или приютява бягащ от неприятелите си ром. 

Днешната дата у нас се чества и като празник на войските на министерството на транспорта – (обявен с Решение на Министерски съвет от януари 1994 г.).

В исторически план датата 14 януари остава следа най-вече с кървавата баня в столичния квартал "Белите брези" през 1994 г. Припомняме, че тогава, във времето на най-ожесточените гангстерски войни у нас, двама служители от звеното за борба с масовите безредици застрелват две барети от на стълбищната площадка на бл. 29 в столичния квартал. Историята в "Белите брези" почерни живота не само на убитите и техните екзекутори, но и на всички, които по някакъв начин са се докоснали до нея.