202 деца са настанени в институции у нас

В България броят на децата, настанени в институции е спаднал от близо 7500 на 202 към края на декември 2023 г. Това показват данните от новия доклад на УНИЦЕФ. 

През 2000 г., когато е приет Законът за закрила на детето, в страната съществуват 168 големи институции за деца - 32 дома за бебета и малки деца, 104 дома за деца, лишени от родителска грижа и 32 дома за деца с увреждания. Към момента са останали само четири дома за медико-социални грижи за деца към Министерството на здравеопазването, които се планира да бъдат затворени до 2025 г., казват от УНИЦЕФ България. 

Социалните услуги за деца и семейства в България са се увеличили почти три пъти - от 241 през 2010 г. на 725 през 2023 г. Общо 1548 деца живеят в приемни семейства, а 4057 са настанени при близки и роднини според последни данни от края на октомври м.г. 

„Отрицателните въздействия на институционализацията и разделянето от семейството върху здравето, развитието и благосъстоянието на детето са добре документирани. Децата, живеещи в големи институции, често се сблъскват с емоционално пренебрегване и по-високи нива на малтретиране и експлоатация, което ги излага на риск от проблеми с психичното здраве, психологически стрес и травми“, обясни Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ за България. 

„България постигна значителен напредък с реформата на системата за грижата за деца“, заяви тя и допълни, че УНИЦЕФ е изиграла ключова роля и е подкрепила затварянето на домовете в Могилино и Шумен. „Допринесохме и за разработването на ключови иновативни модели и услуги, подкрепящи уязвими деца и родители като Семейните консултативни центрове и приемната грижа, включително за бебета и малки деца“, каза още де Бройн.

Данните за Европа и Централна Азия 

Близо половин милион деца - 456 хил., в Европа и Централна Азия живеят в алтернативна грижа, включително и в големи институции, показва докладът „Пътища към по-добра закрила: Преглед на положението на децата в алтернативни грижи в Европа и Централна Азия".

В документа се отбелязва, че в региона делът на децата, живеещи в резидентна грижа, е два пъти по-висок от средния за света. Данните сочат, че 232 на 100 хил. деца живеят в центрове, предоставящи резидентна грижа в сравнение със 105 на 100 хил. в световен мащаб.

Западна Европа има най-висок процент на деца, настанени в центрове за резидентна грижа, а именно 294 на 100 хил. деца - почти тройно повече от средното на световен мащаб. Въпреки че центровете в Западна Европа обикновено са малки и интегрирани в общностите, продължава прекомерната зависимост от този тип грижа, вместо тази в семейната среда. Повишеният процент се дължи отчасти на нарастването на броя на бежанците и непридружените деца и младежи, търсещи убежище в Европа през последните години, поясниха от УНИЦЕФ. 

В целия регион се забелязват някои положителни тенденции по отношение на отглеждането на деца в домове. Например, от 2010 г. насам в много страни се наблюдава спад в процента на броя деца, настанени в институции и центрове за резидентна грижа. В България, Молдова и Грузия данните сочат, че отглеждането на детето в семейна среда е преобладаващият вид алтернативна грижа, благодарение на значителните инвестиции в приемната грижа и политиките за деинституционализация, въведени от правителствата. В Турция и Румъния инвестициите за превенция, подкрепа за семействата и насърчаване на приемната грижа също са помогнали да се намали броят на децата в институции за деца. 

Въпреки това, при децата с увреждания, за които е много по-вероятно да бъдат настанени в институции, отколкото децата без увреждания, напредъкът не е голям. В държавите, за които има данни, децата с увреждания са от 4% до 87% от настанените в услугите за резидентна грижа. В периода между 2015-а и 2021 г. в над половината от държавите с налични данни делът на децата с увреждания във всички видове формална резидентна грижа се е увеличил.

БТА припомня, че в средата на декември м.г. доклад на общоевропейската мрежа Eurochild показа, че детската бедност в България е 33,9%. Според доклада у нас липсва разбиране за правата на децата, а позицията на дете, спрямо тази на възрастен, се омаловажава, което е основна пречка за по-широкото им гражданско участие. Системата за закрила на детето в България остава реактивна, в нея влизат около две хиляди деца годишно. Отделите за закрила на детето все още имат сериозен недостиг на персонал и голямо текучество. Съществуват и пропуски в действията за насърчаване на промяна на нагласите, които стигматизират бедността и маргинализацията, показа още докладът.