15 февруари e денят, в който жените са най-склонни на изневяра

Снимка: Фейсбук

15 февруари е денят след празникът на любовта и виното, в който, според изследване на американски учени, жените са най-склонни да изневеряват.  Това най-вероятно се дължи на това, че дамите са били разочаровани от партньора (или кандидат-партньора), с който са прекарали празника.

15 февруари е определен за Международен ден на скаутите. Основите на скаутската организация са поставени през 1907 година от бившия военен - лорд Робърт Бейдън-Пауел в Англия. Той създава първия скаустки отряд - събира 15-20 момчета от градските улици и ги завежда на скаутски лагер на остров Браунси. Организацията на скаутското движение има три нива - Световна организация на скаутското движение, регионални организации и национални организации.

Числеността на скаутите по света е около 38 милиона души, организирани в 154 страни, разделени на пет региона - Европа, Евразия, Интер-Америка, Африка и Азия-Пасифичен. Европейският скаутски регион е със седалище в Женева и наброява 2 милиона членове. В България скаутската идея идва още през 1911 година. Тогава генерал Никола Жеков, командир на Първи пехотен полк прави първите опити да създаде нова система за извънучилищна подготовка на момчета, като формира първия за страната ни разузнавачески отряд в София.

15 февруари е обявен от СЗО за Международен ден на децата с рак. Според медицинските статистики, ежегодно в света 200 000 деца заболяват от рак, а около 100 000 умират от коварната болест, най-вече защото нямат възможност да се лекуват...

Международният ден на децата, болни от рак не е ден на отчаяние, а празник на надеждата и победата за малки и големи, лекари и здравни работници, родственици и близки на преборилите се, и борещи се заболели, както и на всички онези хора, които не са безразлични към чуждото нещастие.

В България, средно на година, се разболяват между 100 и 150 деца на възраст от 0 до 18 г. С прилагането на съвременните методи на лечение и при наличие на всички необходими лекарства, се постига дълга ремисия - до 5 години - при деца с левкемия. А шансовете за пълно излекуване са между 65 и 85 %.

В България има много проблеми, свързани с лечението на онкохематологичните заболявания при децата. Но въпреки всичко, децата се борят упорито за живота си и успяват да преодолеят болката, като много често те са по-силни от нас.

Църквата чества паметта на свети апостол Онисим. Той бил роб в дома на Филимон, жител на фригийския град Колоса, Мала Азия, когото свети апостол Павел привлякъл в християнската вяра. Но след време робът Онисим тайно напуснал господаря си и отишъл в Рим, за да живее незабелязано сред тълпите роби. Там в около 61 г. той срещнал апостол Павел, който тогава бил под домашен арест в столицата и очаквал императорски съд. 

Като много други хора и Онисим бил спечелен от апостола за спасителната вяра и се покръстил. Оттогава той се посветил да служи на църквата и християните. Но като избягал роб Онисим бил изложен на постоянна опасност за живота си. Затова апостол Павел го изпратил обратно при някогашния му господар с писмо, в което поръчва на Филимон да го приеме вече не като роб, а като брат в Христос, т.е. да му дари свободата, което можел да стори само господарят на един роб. 

Писмото е запазено сред Павловите 14 послания в сборника на Новия завет. И макар да е съвсем кратко, то постигнало своята цел. Филимон не само простил на Онисим, но и му дарил свободата. А той продължил с усърдие и преданост да се труди за събратята си християни в Колоса. 

Според преданието Онисим ходил да проповядва Божието слово и в далечни страни, а след години бил поставен за епископ в град Ефес (трети по ред след апостол Тимотей и свети Йоан Богослов). Св. Игнатий Богоносец споменава за него в едно от своите послания, като за човек благочестив и деен, който усърдно изпълнявал задълженията си. Защото Онисим обърнал много езичници към Христос, подкрепял вярващите чрез поучения и личен пример на добродетелен живот.

По времето на император Траян, когато започнало гонение против християните, Онисим бил заловен и измъчван, защото не приел да се отрече от своята вяра, на която посветил живота си. След много и жестоки изтезания бил обезглавен в 109 г.