Прокуратурата: Промените в Конституцията засягат правната сигурност и стабилност

Снимка: БГНЕС

И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов внесе в Конституционния съд становище от името на Прокуратурата по образуваните две искания за противоконституционност на промени в Конституцията. Едното е на президента, другото на група народни представители.

Становището се отнася до изменения и допълнения относно структурата и правомощията на прокуратурата, функциите и мандата на главния прокурор, закриването на Висшия съдебен съвет и разделянето му на такъв само за съдиите и на Висш прокурорски съвет - за прокурорите и следователите.

Със Закона за изменение и допълнение на Конституцията са ограничени правомощията на прокуратурата да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове или действия в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила, посочва Борислав Сарафов.

Редица от извършените промени са от изключителната компетентност само на Велико народно събрание - изрично очертана от Конституцията, допълва той.

„Преминати са пределите на определената от Конституцията рамка. Висшият прокурорски съвет ще бъде доминиран от членовете, избрани от парламента. На практика това ще доведе до положение, при което решенията, свързани с назначаване, атестиране и кариерно развитие на прокурорите и следователите, да се осъществяват от орган, съставен от лица, в по-голямата част външни за съдебната система. Обръща се внимание, че в двата съвета от парламентарната квота не може да бъдат избирани прокурори и следователи, което неоправдано ограничава магистратите. Членовете на Висшия прокурорски съвет от професионалната квота ще бъдат два пъти по-малко от избраните от висшия политически и законодателен орган на страната, а това нарушава не само баланса между властите, но накърнява независимостта на прокуратурата и следствието“, посочват в становището на прокуратурата до КС.

„Създава се реален риск, вместо да се постигне по-голяма отчетност на прокуратурата, корективът в лицето на несъдебната квота във Висшия прокурорски съвет да се превърне в инструмент за политическо влияние в съдебната власт“, се казва в позицията на ПРБ. В него се изтъква, че част от разпоредбите в Закона за изменение и допълнение на Конституцията са в противоречие с установената практика на Конституционния съд, с конкретни негови решения.