Oтбелязваме Международния ден за защита на децата, жертви на агресия

На 4 юни отбелязваме Международния ден за защита на децата, жертви на агресия. Като най-беззащитни, децата са най-честата жертва на насилие в семейството, в училище, на улицата... Впоследствие това рефлектира върху обществото, защото децата могат да копират подобно поведение и от своя страна да се превърнат в насилници. Хубаво е всеки да помага. От особено значение е да знаеш как да помогнеш!

Преди 41 години с решение на Общото събрание на Организацията на обединените нации 4 юни е определен за Международен ден за защита на децата, жертви на агресия. Денят е обявен в памет на децата, загинали от бомбардировки над жилищни квартали в Бейрут през 1982 г, за да ни напомня, че няма по-страшно престъпление от насилието над деца.

Децата и младите хора имат законно право да бъдат защитавани от всички форми на насилие. Въпреки това УНИЦЕФ отбелязва, че насилието над деца е феномен, който съществува във всяка държава, общество, етническа или религиозна група, независимо от социалния статус на детето или семейството. То се случва навсякъде – в дома, в детската градина и училището, на улицата, в приятелския кръг, в местата за детска грижа, в правораздавателните институции и др. Децата стават жертви на различни видове насилие – физическо, психическо, сексуално, онлайн, тормоз, пренебрегване, трафик, сексуална и трудова експлоатация, детски бракове. Статистическите данни разкриват страшната реалност, че над 1 млрд. деца по света стават жертва на насилие всяка година. В много страни насилието над деца е позволено, защото такъв е обичаят или защото то широко се използва като възпитание и една от тези форми е телесното наказание, което е форма на унизително третиране на детето, засягащо човешкото му достойнство. То се извършва в мълчание и често се възприема от обществото ни в безразличие. Но този проблем засяга всички нас, нашите ценности и морал.

Насилието над деца не е оправдано под никаква форма и всяко насилие е предотвратимо. Взаимното уважение и толерантност към детето, грижа и подкрепа, основани на подходи, различни от унижаващите възпитателни методи, трябва да ни мотивират за промяна. Нямаме нужда от възпроизвеждане на правото на силния и възпроизвеждане на модел, в който насилието е оправдано средство за надмощие. Това ражда агресия и ни обезличава като хора.

Децата и младите хора в България са обезпокоени от влиянието на насилието и престъпността върху техния живот. Те не се чувстват защитени по подходящ начин срещу побой, насилие, свързано с пола, сексуалната експлоатация и тормоз, в семейството, в училище, в онлайн пространството. По данни на детския фонд на ООН за България, всяко второ дете (47%) е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст. Емоционалното насилие е най-често срещаният вид (45,9%), последвано от физическо (31,2%), сексуално насилие (15,6%) и пренебрегване (10,5%). Насилието най-често се наблюдава сред децата в училище (38,3%), следвано от това в общността (37,6%) и у дома (30,9%). Всяко трето дете (34,8%) посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността.

Въпреки европейските и международните стандартите, които сме възприели за децата – жертви на насилие, все още има достатъчно данни, че децата са излагани на повторен тормоз, има процедури за докладване, разследване, както и съдебни процедури, които не уважават техните права, нужди и мнения.