Честваме паметта на свещеномъченик Евсевий Самосатски

На 22 юни църквата чества паметта на свещеномъченик Евсевий Самосатски. Той е епископ на град Самосата (сега Самсат в Югоизточна Турция), живял в бурните времена на IV век, когато Църквата страдала от ереста на александрийския свещеник Арий (той отричал божествеността на Иисус Христос, на въплътения Божи Син). Тогавашният император Констанций, син на свети Константин Велики, поддържал тази ерес и жестоко преследвал онези, които се противопоставяли и съпротивлявали на неговите намерения арианството да стане официална вероизповед на цялата империя. 

Свети Евсевий бил учен човек и добър богослов, затова застанал на страната на православното учение за Света Троица, постановено от Първия вселенски събор в Никея (325 г.). Това обаче му струвало много преследвания от властта, както и от арианстващи епископи. Когато се очаквало да настъпи спокойствие за Църквата, на власт дошъл император Юлиан Отстъпник. Той пък се опитал да възстанови езическата религия и затова преследвал всички епископи с цел да попречи на дейността на Църквата.

Сред пратените на заточение бил и епископ Евсевий, но светецът мъжествено понесъл преследванията. Същото се случило и при император Валент, горещ поддръжник на арианите. Светецът отново трябвало да защитава чистотата на православната вяра. За да не го заловят, преоблечен обикалял съседните области, за да насърчава вярващите и да поставя православно вярващи свещеници за духовни ръководители на народа. Затова отново бил пратен на заточение, но този път в далечна Тракия, а според други - край река Дунав. 

След смъртта на Валент светецът се върнал от изгнание в епископията си и започнал да работи за възстановяването на православната вяра сред народа. Въпреки напредналата си възраст, той обикалял села и градове. Един ден през 380 г. обаче бил нападнат от фанатични еретици и след нанесен побой починал от раните си.

На днешната дата през 1941 г. армията на Нацистка Германия нахлува в Съветския съюз и стартира т.нар. военна операция „Барбароса“ - най-голямата военна операция в човешката история в численост на войските и в жертви. Тя открива Източния фронт, на който са разположени повече войски от който и да е военен театър в световната история.

На 22 юни 1986 г. на 13-то Световно първенство по футбол в Мексико, в четвъртфинала от Мондиал'86, Аржентина печели с 2:1 срещу Англия. Голмайстор става Диего Марадона с емблематичните попадения в мрежата на противника. Първото попадение във вратата на Питър Шилтън остава в митологията на играта като „Божията ръка“, след като българският съдия Богдан Дочев не вижда играта на Марадона с ръка. Само четири минути след гола си с ръка, Диего Марадона бележи т.нар. „Гол на века”. Аржентинецът вкарва второто си попадение в срещата, след като преминава през половината отбор на англичаните и класира Аржентина на полуфинал.

На полуфинала Аржентина печели срещу Белгия с 2:0, а на финала се справя с Федерална република Германия (ФРГ) с 3:2.