Честваме паметта на преподобната Макрина

Църквата чества паметта на преподобната Макрина. Тя е най-голямото дете на именития християнски ритор Василий и Емилия от град Кесария (днес Кайсери) в Кападокия. Семейството им било голямо - от четирима синове и шест дъщери. Синовете са Василий, епископ Кесарийски, останал с прозвището Велики, Григорий, епископ на град Ниса, Навкратий и Петър, епископ на Севастия Арменска. Това семейство имало за опора и закрила всеблагия Бог, на Него възлагали всичките си надежди.

При раждането си момичето било кръстено Текла, но всички я наричали Макрина по името на нейната баба. Родителите ѝ я обучавали и възпитавали в християнските добродетели. На 15 години Макрина била сгодена за добър момък, но поради младостта ѝ сватбата била отложена, а междувременно годеникът умрял. В голямата си скръб девойката решила да не се омъжва за друг. Тя продължила да помага на майка си при отглеждането и възпитанието на децата. Когато Василий се завърнал от обучение в Атина, Макрина се постарала да го предпази от гордост, защото добрите качества са му дадени за прослава на Бога. Тя имала благотворно влияние и над останалите деца. 

Щом сестрите се задомили, а братята се посветили на избраните поприща, Макрина и майка ѝ се оттеглили в уединено място край река Ирис (днес Йешилърмак), близо до Неокесария (сега Никсар), където като отшелник живял известно време и Василий. При тях дошли още няколко жени и основали малка обител. Подвизавали се в труд и молитви, безброй други вярващи следвали примерния им живот и откривали пътя към вечния живот. Там в дълбока старост починала света Емилия, а през 80-те години се упокоила и праведната подвижница света Макрина на 19 юли. Свети Василий бил починал още през 379 г., но Григорий успял да отиде и видял преподобната на смъртния одър. Той съставил житието ѝ.

Днешната дата се отбелязва като Ден на българската дипломатическа служба от 1999 година насам. На тази дата през 1879 година е издаден указ на Княз Александър Първи, с който се назначават първите български дипломатически представители в чужбина. Тоагва Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович са изпратени да защитават българските интереси в Цариград, Букурещ и Белград.

19 юли е още Боен празник на 2-ри артилерийски полк.

В исторически план, на днешната дата през 1877 година започва избиването на българското население и опожаряването на град Стара Загора от османската редовна армия. Касапницата на Сюлейман паша върху загорци продължава до 21 юли същата година. Този акт оставя кървава следа в родната история, а всяка година на тази дата отдаваме почит към жертвите на т.н. Старозагорско клане.