Честваме паметта на светите седем отроци в Ефес

На 4 август църквата чества паметта на светите седем отроци в Ефес. Римският император Деций Траян (249-251 г.) въвел с декрет официален езически култ към Зевс и към личността на императора. Повечето жители на империята изповядвали различни езически вярвания и лесно се подчинявали. 

Само християните, които били вече значителни по число навсякъде, отказвали да се покланят на мнимите божества.

Императорът обаче обявил непочитането на въведения култ за измяна срещу държавата и започнал първото масово жестоко преследване на християните, известно като "Дециево гонение". В него хиляди загиват като мъченици, а в християнската история самодържецът остава със злочестото име на богоборец. 

Наистина, някои християни се страхували от мъките и се покорявали, други се криели в пустинни места, за да избегнат преследването. А най-твърдите във вярата безстрашно я изповядвали и не отстъпвали нито пред страдания, нито пред мъчителна смърт.

Сред укрилите се при гонението били и седем младежи от Ефес, синове на известни християнски семейства. Те заедно избягали в планината на изток от града и се скрили в една пещера. Скоро обаче били открити и за наказание гонителите зазидали входа на пещерата с камъни. Там мъчениците заспали смъртен сън. 

След около два века един селянин решил да използва натрупаните камъни на входа на пещерата и открил телата на младежите, които изглеждали като живи. 

Според друго предание те дори оживели временно и съвсем естествено общували с хората. За оживяването на младите мъже било известено на епископа и на областния управител, а те съобщили на тогавашния император Теодосий Втори, известен с учеността и благочестието си. 

Сам Теодосий дошъл да ги види и в негово присъствие те заспали вечен сън до всеобщото възкресение. Това чудо останало в паметта на Църквата, която ги почита като светци.

Имен ден празнуват Евдокия, Евда, Дочка, Донка, Доко, Дочо.

Същите имена празнуват своя имен ден и на 1 март, когато почитаме паметта на Света Евдокия Илиополска.

На 4 август 1995 г. започва операция „Буря". След разпада на Югославия в началото на 90-те години на 20 век, на Балканите се проявяват множество етнически и религиозни конфликти, които водят до разпалването на бойни действия. Първият голям сблъсък от тези конфликти е войната на Хърватия със силите на бивша Югославия за независимост. На 4 август 1995 г. в Република Сръбска Крайна армията на Хърватия предприема т. нар. операция „Буря“, с която Хърватия успява да си върне териториите, в които на 19 декември 1991 г. хърватските сърби провъзгласяват своя държава – Република Сръбска Крайна (Крайна, Славония, Бараня и Западен Срем). 

След прекратяване на огъня през януари 1992 г. Хърватия е международно призната за суверенна държава и на нейна територия са дислоцирани мироопазващите сили на ООН. През следващите 3 години боевете почти стихват. 

На 7 август 1995 г. е постигнато споразумение между Хърватия и Република Сръбска Крайна за прекратяване на огъня с посредничеството на ООН. Споразумението официално слага край на хърватската операция по "реинтегрирането" на Крайна. По време на операцията над 250 000 етнически сърби напускат Хърватия и бягат в Босна и Херцеговина и в Сърбия, а стотици са избити от напредващите хърватски войски. Според неправителствената организация "Веритас" хърватската операция "Буря" е довела до смъртта или изчезването на 1960 хърватски сърби, от които 1205 цивилни.