Честваме паметта на преподобния Йоаким Осоговски

Днес църквата чества паметта на преподобния Йоаким Осоговски.

Българският светец отшелник Йоаким Осоговски живял през ХІ век. Заедно със свети Гавриил Лесновски и Прохор Пшински той е сред най-известните последователи на свети Йоан Рилски, почитани у нас като създатели на духовната ни традиция. 

Роден е някъде в западните български земи и в зряла възраст дошъл в Осоговската планина. Заселил се в една пещера недалеч от сегашния град Крива паланка в Северна Македония. Посветил се на молитва и пост и прекарал остатъка от живота си тихо и праведно. Българите от околността го почитали като свят човек. 

Упокоил се в усамотение на 16 август 1105 година. Тялото му е намерено от местни ловци, на които той някога помогнал в затруднението им и те с голяма почит го навестявали от време на време. Този път те с благоговение погребали тленните му останки. След това често идвали на гроба му, за да запалят свещ.

След половин век един овдовял свещеник на име Теодор от Овче поле се поселил в мястото, където се подвизавал преподобният, и приел монашество с името Теофан.

Преподобният Йоаким му се явявал няколко пъти и му заръчал да извади от земята нетленните му мощи. Теофан изпълнил заръката на светеца. После построил храм и манастир на името на преподобния. В този манастир и досега се пазят светите мощи на отшелника Йоаким.

Запазени са много свидетелства на хора, на които свети Йоаким се явявал насън и ги съветвал в трудни за тях случаи. Много пъти преподобният опазвал по чудесен начин своя манастир от грабежи. Също така той се явявал в сънно откровение на манастирските братя и ги наставлявал като истински игумен, когато те правели грешки.

След като през 1185 година България се освободила от византийско иго, българският цар Калоян посетил манастира на преподобния Йоаким в деня на неговата памет.

На 16 август 1979 г. в София е открита първата Международна детска асамблея „Знаме на мира“ с  девиз „Единство, творчество, красота“ и основен принцип: „Всеки може да бъде творец в Асамблеята на мира“. 

Асамблеята продължава до 25 август 1979 г. Организирана е по инициатива на председателя на Комитета за култура Людмила Живкова, а неин патрон е генералният директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М'Боу. Участват 1100 деца от България и 1094 деца от 76 страни, които имат способности в изобразителното изкуство, литературата и музиката. Създаден е Световен детски и младежки парламент. По време на асамблеята е открит монументът „Знаме на мира“, преименуван през април 1990 г. на „Камбаните“. В най-високата част на монумента са вместени 7 големи камбани с тегло от 700 до 1000 кг, символ на седемте континента на планетата. Композицията се допълва от 16 камбани от различни страни. През май 2002 г. са поставени мемориална камбана „НАТО в служба на мира“, камбаната, подарена от папа Йоан Павел Втори при посещението му в България през май 2002 г. На 12 юни 2004 г. в монумента е открит Пантеон на децата – жертви на тероризъм. През 1982 г. е създаден Център „Знаме на мира“. На 30 август 1990 г. дейността на международното детско движение „Знаме на мира“ е прекратена и се закрива координационният му блок в София – Център „Знаме на мира“. През 1999 г. е създадена фондация „Людмила Живкова – Знаме на мира“ – неправителствена организация, продължител на идеите на „Знаме на мира“.  Под различни форми фондацията „Людмила Живкова – Знаме на мира“ организира прояви в духа на детската асамблея до 2006 г.