Честваме паметта на света дякониса Фива и на свещеномъченик Антим Никомидийски

Света Фива била дякониса в църквата на Кенхрея, източно пристанище на Коринт. Тя помагала основно на жените в християнската общност. По нея апостол Павел изпратил посланието си до римските християни и я препоръчал като предана помощница на мнозина християни и на него самия. Тя е първата жена с такова служение, упомената в Новия Завет (Рим. 16:1-2).

Свети Антим Никомидийски живял през втората половина на III век. Бил родом от град Никомидия в Мала Азия, който като столица на източните римски императори дал твърде много мъченици за вярата.

Като дете Антим получил добро християнско възпитание. А когато възмъжал, с големите си добродетели той привлякъл вниманието на останалите християни, които го намерили достоен за свещеник, а по-късно и за епископ.

Но Антим поел управлението на Никомидийската църква в тежко за християните време. В тоя град живеел по това време император Максимиан. А когато негови противници подпалили двореца му, фанатизирани езичници обвинили за това християните. Започнало жестоко гонение срещу Църквата. Залавяли и безпощадно избивали християните като опасни врагове на държавата. На празника Рождество Христово в града били изгорени около 2000 Христови последователи, голям брой християни били хвърлени в затворите, мъчени и убивани.

В това опасно време по Божие внушение епископ Антим се отдалечил в едно село, откъдето управлявал епархията. Изпращал писма, с които утешавал и укрепявал вярващите. Пишел писма и до затворените в тъмници християни, но едно от тях било заловено и предадено на Максимиан. И той, разгневен, изпратил 20 конници да намерят и доведат Антим. Епископът се явил пред гонителите, смело изповядал вярата си и понесъл с твърдост всички мъчения. Накрая бил посечен с меч. Това станало в 303 г.