Недоволството срещу пиесата на Малкович ескалира

Снимка: БГНЕС

Недоволни граждани залепиха лепенки върху афишите на представлението "Оръжията и човекът" на режисьора Джон Малкович, съобщава БГНЕС. Премиерата на пиесата ще е след дни в Народния театър.

"Кой позволи на Джон Малкович да се гаври с българския народ? Позор за българското самосъзнание и откровена гавра с достойнството на българския народ", пише върху стикерите. "Постановката "Оръжията и човекът" е провокация, опетняваща името на Патриарха на българската литература Иван Вазов, и има за цел да осмее, принизи, окарикатури и унизи образа на българина и паметта на нашите герои. Нека не допускаме това падение", гласят още надписите.

Новината за постановката на Малкович предизвика остра реакция от различни слоеве в обществото, и от страна на Съюза на писателите в България. "Ние, българските писатели, сме наясно, че изборът точно на тази пиеса от пъстрото драматургично творчество на Б. Шоу не е случаен. Това е открита инсинуация срещу страната и народа ни, зъл цинизъм и гавра с хилядите жертви, паднали по фронтовете за свободата и съединението на родината. Позорът, който се излива върху народа ни е с ваше съгласие и съучастие, господа управляващи! Ваша е и отговорността пред паметта на героите и пред историята. Тя няма да отмине нито услужливците, довели в Народния театър Дж. Малкович и осигурили му сочен хонорар за ругатнята, която се готви да ни отправи от неговата сцена, нито онези, които пресътворяват „с талант и вдъхновение“ това „позорище“. Мераклиите да се „посмеят“ по този недопустим начин с търпението ни не са добре дошли тук. Мястото на такива „творби“ не е в България“, се казва още в позицията на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.

БГНЕС припомня още, че битката при Сливница отпреди почти 140 години, е определяна като бойно кръщение на младата Българска армия. С победата българите практически защитават Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Разликата в числеността между българските и сръбските части е огромна - 7:1 в полза на Сърбия. Българите отстъпват, достигайки до Сливнишката отбранителна линия. Позицията е изградена от три части, командвани съответно от капитан Михаил Савов (ляв фланг), капитан Андрей Блъсков (център) и капитан Атанас Бендерев (десен фланг).

Ние сме нападнати от сръбска войска, която е в размер на 48 хил. души, т.е. шест пъти по-многобройна войска. Крал Милан е обявил в Сърбия, че прави запас и събира доброволци, защото ще водят боеве за освобождаване на Южна Сърбия и Македония, т.е. използва лъжата, че ще се водят боеве с Турция, за да събере войска срещу България.

Когато се води битката в Сливница на 6-7 ноември, тогава са били и най-тежките боеве, изходът от битката е бил 50 на 50. В тези сражения българите дават 602 жертви, а сърбите - 674. На 7-ми сърбите се оттеглят. Това се смята и за рождена дата на българската сухопътна войска.

В дните след това до 21 ноември българите настъпват в сръбска територия, но Великите сили не позволяват да стигнат далеч.

Интересен факт е и това, че във войната не участва нито един руски войник. Армията ни разполага с руско оръжие, но истината е, че руснаците са на страната на Сърбия. На наша страна участват само 17 души финландски войници - доброволци и няколко момчета - италианци, които са правили жп линията Костинброд-Калотина.

След битката, всички убити са погребани на място като по-късно костите им са изнесени в паметник-костница, която се намира в Сливница. По късно един от участниците във войната кап. Христо Попов прави църква на мястото, където са се водили най-сериозните боеве, местността Църквище. Църквата е наречена “Св. Илия”. По ирония на съдбата майсторите са били сърби. След като църквата се руши, нещо, което според местните е, защото сърбите са направили слаби основите на църквата, на нейно място е изграден Пантеон на загиналите. Това става през 1986 г.