Честваме паметта на светите 33-ма мъченици в Мелитин и на преподобния Лазар Магнезийски

На 7 ноември църквата чества паметта на светите 33-ма мъченици в Мелитин и на преподобния Лазар Магнезийски. Светите 33-ма мъченици от град Мелитин в Мала Азия (днес Малатия в Турция) са пострадали за вярата си в Иисус Христос. Всички те били от област Кападокия. За първия от тях, Йерон, се знае, че бил от Тиана в Кападокия. Имал двама братя. От малки останали без баща, но майка им ги отгледала и възпитала в християнската вяра и добродетели. Те станали пример за много хора, които повярвали в Спасителя Христос. Но когато започнало гонението при император Диоклетиан, Йерон, братята му и още 30 други християни, били заловени и обвинени, че проповядвали друга вяра и отклонявали много хора от официалния култ, което се смятало за държавна измяна. След ужасни изтезания всички били обезглавени в 298 г.

Преподобният Лазар е роден в село край град Магнезия в Западна Мала Азия (днес в Турция) в средата на Х век. Получил образование в близък манастир и после, воден от желанието си да посети Светата земя, заминал за Йерусалим. Той посетил и се поклонил на всички светини там. Накрая се установил в манастира "Свети Сава Освещени", където станал монах, а след време бил ръкоположен и за свещеник. Но след десетина години, при поредните набези на арабите, които осквернявали храмовете и манастирите, той бил принуден да избяга обратно в родния си край. Подвизавал се недалече от град Ефес в планината Галисия, откъдето бил наречен и Галисийски. Отначало преподобният живеел сам в килия, но по-късно около него се събрали други монаси и се образувал манастир. Тогава свети Лазар издигнал една каменна колона (на църковнославянски език наричана стълп; оттук идва и определението "стълпник"), и живял на върха й в уединение и молитва. Бог му дал благодатни сили да върши и чудеса. След като се подвизавал така дълги години, той се упокоил в дълбока старост през 1054 г.

С думите „Внимание, излъчваме в ефир” се поставя началото на професионалната телевизия в България. На 7 ноември 1959 г. по случай годишнина от Великата октомврийска революция е осъществено първото телевизионно предаване на Българската телевизия. Неин първи ръководител е Борислав Петров. Тогава е и дебютът на информационната рубрика „Новини“, която от 20 юли 1960 г. прераства в централната информационна емисия „По света и у нас“.

Още 1954 г. е осъществено първото телевизионно предаване на Балканския полуостров от екип на Държавната политехника с ръководители проф. Кирил Кирков и проф. Саздо Иванов. Емисиите са два пъти седмично, като предавателят работи на втори канал. Телевизионната апаратура се състои от камера и стара киномашина. През април 1958 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за построяване и експлоатация на телевизионни съоръжения в България.

С военен ритуал днес ще бъде почетена паметта на княз Александър I Батенберг – главнокомандващ на Българската армия по време на Сръбско-българската война през 1885 г., защитила Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Това съобщи пресцентърът на Министерството на отбраната.

Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще участват във военен ритуал по полагане на венци и цветя на мавзолея-гробница на княз Александър I Батенберг в София в 11:00 часа. 

Военната церемония се организира от Министерството на отбраната по повод 139-ата годишнина от сраженията на Сливница по време на Сръбско-българската война (5 - 7 ноември 1885 г.) и 131-ата годишнина от кончината на първия български княз (17 ноември 1893 г.). В ритуала ще участват почетен караул от Националната гвардейска част и Гвардейският представителен духов оркестър. 

Битката продължава три дни и е определяна като бойно кръщение на младата българска армия, според информация на отдел "Справочна" на БТА. Фронтовата линия при Сливница е разделена на три части, а съотношението на силите е 12 000 българи срещу 25 000 сърби. Към 9:00 часа сутринта на 5 ноември сърбите напредват, но батареята на кап. Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Съгласно нареждане на княз Александър I Батенберг българите започват контраатака при село Мало Малово. Сръбските части са принудени да отстъпят. Решителният ден на сражението е 7 ноември. Съотношението на силите вече е 32 000 българи срещу 40 000 сърби. 

Днес се навършват 106 години от Октомврийската революция - едно от най-значимите събития на ХХ век, случило се в Русия през октомври 1917 г. и оказало влияние на световната история за десетилетия напред.