Честваме паметта на св. Гурий и Самон

На 15 ноември църквата чества паметта на св. Гурий, на Самон и Авив, и на преподобния Паисий Величковски.

Християните Гурий и Самон живели в град Едеса, Сирия. По време на гонението срещу последователите на Христос, започнато от източния император Диоклетиан, те били принуждавани да се отрекат от вярата си и да почитат езическите божества, сред които се числял и императорът. Но те решително отказали, защото не можели да се откажат от светлината и да се върнат в мрака на идолослужението. Били подложени на изтезания, които мъчениците храбро понесли и не се огънали. Затова накрая били обезглавени, за да бъдат сплашени останалите християни в града.

След няколко години при източния император Ликиний, също в Едеса, пострадал и християнинът Авив. Ликиний през 313 г. подписал Медиоланския едикт за свобода на християнството, но заради съперничество със съимператора си Константин Велики започнал да подкрепя езичеството. Дори възстановил държавния култ към Юпитер, т.е. към своята личност, а за това християните отново били преследвани. Тогава и Авив заплатил с живота си своята преданост към вярата в Иисус Христос, като след много мъчения бил изгорен на клада.

Преподобният Паисий Величковски бил роден в Полтава (днешна Украйна) и живял през XVIII век. В юношеските си години постъпил в манастир в родния край. После отишъл в Молдова, а оттам заминал за Атон, където останал 15 години. Изучил добре гръцки език и превел много светоотечески текстове на църковнославянски, с което ги направил достъпни за славяните. Усвоил и молитвеното правило на исихастите, което пренесъл в руските земи. Върнал се в Молдова, подвизавал се в манастира Нямц, продължил да пише и превежда. Сред трудовете му е и преводът на Добротолюбието, настолна книга на монасите. Множество негови ученици подражавали на светия му живот. Упокоил се през 1794 г.