Кои храни скочиха и кои поевтиняха в края на ноември?

Снимката е илюстративна: АРХИВ

С наближаването на коледните празници потребителят прави сметка ще поскъпне ли потребителската кошница и с колко. Как се движат цените на основните храни и очакват ли ни изненади преди празниците отговаря председателят на Държавната комисия по борсите и тържищата Васил Иванов пред Bulgaria ON AIR.

Той подчерта, че много се спекулира и говори излишно. По думите му има устойчива тенденция към повишение, но няма резки скокове, а балансиран пазар.

“Най-сериозно увеличение имаме при зелето и морковите вследствие на по-слабите реколти. С 28% надолу е цената на кромид лук. По отношение на краставиците и доматите, цените са като миналата година. Трябва като потребители да следим цените", заяви Васил Иванов.

Той е на мнение, че при модни продукти и други неща извън първото потребление наблюдаваме абсолютно необясними и страшни цени, докато това при храните няма как да се случи.

"Реколтата на цитрусите е по-добра от миналата година. Вижда се тенденция за спадане на цената. Лимонът е под нивата от миналата година. Маслото и олиото са със съответно увеличение. В търговията на дребно се наблюдават доста изменени цени. Някои търговски субекти си позволяват по-висока норма на печалба. Има масла, които са алтернативен вид и с високо качество. Особено при пазара на храни имаме една добра конкурентна среда", допълни Иванов.

Немалка част от населението все още не могат да компенсират случващото се от последните три години.

"Какаото вече пети месец е в спад. Ситуацията с кафето се нормализира. Прясното и киселото мляко отбелязаха 10% увеличение на годишна база и това е вследствие на подценяване в един минал период. Обратното е при сирената и кашкавалите - те задържат цените си. Определено 2022 и 2023 са годините със сериозно надценяване на продукти. Пазарът си е в нормална среда", обясни Иванов.

Според него по-добър вариант е да заложим на българското. Ако добре избираме, сега можем да постигнем потребителска кошница на по-ниски цени от миналата година, категоричен е Иванов.

"Нито зеленчукопроизводството, нито овощарството са в състояние да осигурят достатъчно количество. Още доста трябва да поработим. Притежаваме едни от най-добрите почви, имаме добър климат, организационно ни куцат нещата. Русия е най-големият износител на зърно. Колкото повече българска стока закупим, толкова по-добре", допълни той.