Честваме паметта на светите 15 Тивериополски мъченици и на мъченик Христо Българин

Тивериополските мъченици са намерили гибелта си по време на гоненията, предприети от император Юлиан Отстъпник (361-363 г.). Това били епископите - Тимотей и Теодор (участник в Първия вселенски събор в Никея през 325 г.), свещениците - Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите - Василий и Тома, монасите - Йеротей, Даниил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий. 

Всички те били от църквата в Тивериопол (днес град Струмица в Република Северна Македония) и станали жертва на усилията на императора да възстанови езическата религия, защото не склонили да се отрекат от вярата си. След мъченическата им кончина през 362 г., местните християни ги погребали в каменни саркофази, на които били изписани имената им.

Но по-късно град Тивериопол бил разрушен и гробовете на мъчениците - забравени, макар да се пазела паметта за тях. След покръстването на България по нареждане на свети княз Борис и после на цар Симеон мощите били открити и пренесени в новопостроен храм на река Брегалница. Но през османското иго следите на мощите отново се загубили. В Струмица останал споменът за Христовите мъченици, които се почитат на мястото, където някога те били посечени.

Христо бил българин от албанските земи, както отбелязва гръцкият му житиеписец. Работил като градинар в Цариград. Но след спор с един турчин на пазара бил наклеветен, че обещал да си смени вярата и затова бил отведен в съда. Христо заявил, че не е давал такова обещание, но се намерили лъжесвидетели и той бил затворен. След много изтезания бил осъден на смърт като уж вероотстъпник. Преди да го убият, мъченикът дал на затворник грък, Кесарий Дапонте (сетне записал житието му), едно точило, което било в пояса му, за да го остави в някоя църква да се помолят за него. Бил обезглавен на 28 ноември 1748 г.