Честваме паметта на свети архидякон и първомъченик Стефан

Стефан бил сред първите последователи на Иисус Христос в Йерусалим. За него четем в книгата "Деяния апостолски". 

В първите години след спасителните събития на Христовото Възкресение, Възнесението Му и Петдесетница, Църквата започнала с благодатта на Светия Дух да привлича все повече вярващи в Него. 

Вечер, след края на работния ден, те се събирали за съвместна молитва и след светата евхаристия, и причастяването с тялото и кръвта Христови общността предлагала храна за всички. Там обаче се появили недоволства, че някои от вярващите, евреи от разсеянието (т.е. дошли от чужбина), били пренебрегвани. 

И апостолите казали: “Не е добре ние да оставим Божието слово и да се грижим за трапезите, затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”. Така избрали седем помощници, наречени дякони (гръцка дума за служители): “Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Свети, Филип и Прохор, Никанор и Тимон, Пармен и Николай”. 

Както се вижда от разказа на книгата "Деяния", дяконите не се ограничавали само с домакинската работа, но били проповедници на Христовото учение. В тази дейност особено се отличил дякон Стефан, който заради споменаването му на първо място е наречен после архидякон. “Изпълнен с вяра и сила”, той вършел големи чудеса и личби между народа. Затова от синагогите в свещения град се надигнали срещу Стефан, започнали спорове с него, но не можели да се противостоят на мъдростта и духа, с който той говорел за Христос. 

След една пламенна негова реч Стефан нарочно бил обвинен в богохулство, за да могат според техните правила безнаказано да го убият с камъни. Така той останал в християнската история и с прозвището първомъченик на Църквата.