Честваме паметта на 20 000 мъченици, изгорени в Никомидия

На 28 декември църквата чества паметта на 20 хиляди мъченици, изгорени в Никомидия. В началото на IV век съимператорите Диоклециан и Максимиан повдигнали жестоки гонения срещу християните. 

Самият Диоклециан заимствал религиозната програма на императорите от III век. Като обединяващ център на римската религиозна система бил възприет т.нар. гений на императора и неговият образ като въплъщение на Юпитер.

Отказът от почитане на тези божества се смятал за държавна измяна и се наказвал сурово от властта. Повечето от жителите на империята били езичници и за тях не било трудно да почитат още две-три нови божества. Но християните винаги са отричали съществуването на други богове, освен единия истински Бог. Затова главно към тях били насочени мерките на държавната власт, които стигали до нечувани жестокости.

Гоненията траели до 311 г. и свършили с признаването на християнството, след като станало ясно, че то не може да бъде унищожено. Но преди това били избити по всевъзможни начини стотици хиляди християни. Тогава били изгорени живи и днес честваните 20 хиляди мъченици в град Никомидия, източната столица на Римската империя. Те били събрани в такова множество за богослужение на празника Рождество Христово, начело със своя епископ Антим, Той бил достоен и себеотрицателен човек, ден и нощ се трудил за душите на вярващите.

Запленени от словата и примера му много хора се присъединили към Църквата. Но този напредък на християнството тревожел властите и те решили да унищожат християнската църква. По време на празничното богослужение войници заградили просторния храм и сградите край него, струпали дърва наоколо и ги подпалили.

Огромни пламъци се издигнали и прониквайки навътре, бързо поглъщали всичко - сградите и хората в тях. Така били изгорени толкова хиляди вярващи в един от последните опити на римската власт да спре разпространението на вярата в Иисус Христос.

На 28 декември 1996 г. 37-ото Народно събрание гласува оставката на кабинета с министър-председател Жан Виденов. Две години от управлението на най-младия министър-председател в историята на България водят едновременно до зърнена и банкова криза в страната.

Жан Виденов е роден на 22 март 1959 г. в Пловдив. В периода 1986-1989 г. е секретар на Четвърти районен комитет на Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС – Пловдив), и секретар на градския комитет на ДКМС - Пловдив през 1989 г. От 1990 г. до 2000 г. е член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (БСП) и негов председател от17 декември 1991 г. до 24 декември 1996 г. Жан Виденов е депутат в VII Велико Народно събрание (1990-1991), в 36-ото Народно събрание (1991-1994) и в 37-ото Народно събрание (12-25 януари 1995). Той е министър-председател от 25 януари 1995 г. до 12 февруари 1997 г. Преподавател е в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив (2015-2020).

На 25 януари 1995 г. е сформирано правителство с министър-председател Жан Виденов, лидер на БСП. Кабинетът, образуван от представители на коалицията БСП, БЗНС „Ал. Стамболийски“, Политически клуб „Екогласност“ и безпартийни експерти, управлява страната до 12 февруари 1997 г. В периода на управлението правителството преодолява три вота на недоверие. През септември 1996 г. БНБ поставя под особен надзор 9 банки, впоследствие започват дела за обявяването им в несъстоятелност. На 3 януари 1997 г. започват протести в цялата страна срещу управлението на БСП, които са предизвикани от инфлацията, която прераства в хиперинфлация, и от неспособността на правителството на Жан Виденов да овладее икономическата криза и да предотврати обедняването на хората. На 29 януари 1997 г. с национална стачка е предотвратен опитът да се състави ново правителство на БСП.