Честваме паметта на свети Григорий, епископ български, и на преподобния Георги Хозевит

Епископ Григорий е споменат в средновековни исторически извори като епископ на Мизия - име, с което гръцките автори наричали земите на днешна Северна България. Епископ Григорий живял и служил през Х и ХІ век, и се упокоил в 1012 г. За съжаление, смяната на църковната и на държавната власт по нашите земи в онези времена е допринесла да се заличат сведенията за него. Останало е незаличимо само името му и сведението, че е бил свят човек, който отдал живота си на разпространението и утвърждаването на християнската вяра сред българския народ в трудно време.

Свети Георги Хозевит е роден на остров Кипър през втората половина на VІ век. Той последвал брат си Ираклид в манастира Каламон (в превод - Тръстиков) край река Йордан и там, след период на изпитване и духовна подготовка, приел монашество. По-късно Георги се подвизавал в манастира Хозева, при пътя за Йерусалим. Така останал известен с това прозвище - Хозевит. В този манастир монах Георги се усъвършенствал в строгия монашески живот и просиял с много чудеса, които Бог извършвал според неговите горещи молитви. Вестта за голямата добродетелност на преподобния Георги се разнесла далече извън Палестина и неговите свети дела станали известни на хиляди християни. 

При превземането на Йерусалим от персите на 19 май 614 г. Георги бил взет в плен, но след това го освободили. Накрая преподобният Георги мирно предал светата си душа на Бога в 625 г. По-късно неговият ученик монах Антоний написал житието му. Тази простичка животопис представлява голяма ценност като извор на сведения за живота на монашеството с точни описания на палестинските манастири и на изпитанията, които сполетели християнските подвижници при нашествията на персите и войните, които византийците водили с тях.