Честваме паметта на мъченица Татяна и на свети Сава Сръбски

Светата мъченица Татяна живяла в Рим в първата половина на III век по времето на император Александър Север. Баща й бил висш сановник в империята.

Татяна млада станала християнка и като дякониса помагала както в богослуженията с четене и пеене, така и в грижите за бедните и болните. Благородният й произход и пламенната ревност, с която тя изпълнявала задълженията си в християнската община на столицата, отредили на Татяна видно място сред християните. Младата жена служила с голямо себеотрицание и проповядвала учението на Иисус Христос. И макар сам императорът да не преследвал християните, управителят на Рим Улпиан започнал гонение. Тогава заедно с други вярващи в Христос била заловена и Татяна. След поредица жестоки изтезания била обезглавена през 226 г.

Свети Сава е роден през XII век. Бил най-малкият син на великия жупан на Сърбия Стефан Неман. На 18 години Сава отишъл в Атон, където станал монах във Ватопедския манастир и се подвизавал в святост. С помощта на баща си изградил Хилендарския манастир. Баща му и по-големият му брат Стефан станали монаси, майка му също отишла в манастир.

В 1219 г. свети Сава станал основател на самостойната Сръбска църква. Почита се като покръстител на Сърбия, защото въвел славянско богослужение и книжнина. През 1222 г. бил ръкоположен за архиепископ на Събрия. Но в 1233 г. предал поста на своя ученик Арсений и тръгнал на продължително поклонническо пътуване в Йерусалим, Антиохия и Александрия. На връщане спрял в нашата столица Търново при българския цар Иван Асен II, с когото семейството му било сродено. Участвал в богослуженията за празниците Рождество Христово и Богоявление заедно с българския патриарх Йоаким, но заболял и на 14 януари 1236 г. скоропостижно починал в Търново.