Непознатата история: За подвига на един варненец, загинал бранейки София от англо-американските въздушни атаки

*Заглавието е редакционно

Димитър Стефанов Попов е роден на 18 ноември 1918 г. в гр. Варна. Баща му Стефан Йорданов Попов е свещеник, а майка му Райна Димитрова Тамарова е домакиня. Димитър учи в Първа мъжка гимназия „Фердинанд I“ във Варна, която завършва с отличен успех като първенец на училището през юли 1937 г. Кандидатства във Въздушните на Негово Величество войски. На конкурсния изпит е класиран на трето място. В края на септември е зачислен в юнкерска рота. На 16 юни 1938 г. полага клетва. През 1939 г. е изпратен на специализация в Италия, която продължава 75 дена. Със заповед от 16 юни 1940 г. е повишен в чин подпоручик и назначен на служба в Първи армейски въздушен полк. Службата му като офицер преминава на летищата Божурище, Враждебна и Граф Игнатиево. През март 1941 г. е назначен за началник на тренировъчно-летателната школа в учебното ято при полка. В началото на септември става командир на взвод в строевата рота за обучение на млади войници. На 16 юни 1943 г. е повишен в чин поручик. През септември поема командването на 211. щурмово ято. В началото на февруари 1944 е зачислен в 4/6 орляк, а на 20 същия месец е прехвърлен в 2/6. Включва се в защитата на София от англо-американските въздушни атаки. Участва в боя на 30 март. На 31 март, 2 и 15 април орлякът продължава да изпълнява задача по охрана на София. Поручик Д. Попов е част от ескадрилата. В тези дни няма сблъсъци с врага. 17 април е т.нар. „Кървав Великден“. В спомените си легендарният въздушен ас Стоян Стоянов рисува следната картина:

„В сравнение с нападенията от 10 януари и 30 март жертвите от гражданското население не бяха много. Но летците, които отбраняваха София, понесоха големи загуби. Особено тежък удар бе нанесен на съседния изтребителен 2/6 орляк от Враждебна. Въздушното сражение, което се разгоря през този ден, беше едно от най-ожесточените. Почти половината от всички излетели наши самолети бяха свалени или повредени“.

Това е сражението с най-много загинали български авиатори. Един от тях е поручик Димитър Попов. Той умира със смъртта на храбрите – след като е прострелян, самолетът му „Месершмит 109“ пада край град Перник. В акта, удостоверяващ кончината на летеца, е упоменато, че е „жител на Добрич“. Пилотът е погребан в град Добрич с военни почести на 21 април 1944 г., като опелото е в църквата „Св. Георги“, в която тогава служи баща му. В последния си път пилотът е изпратен от хилядно множество. Отива си от този свят, ненавършил 26 години, но подвигът му не е забравен. През 2008 г. в гр. Перник е открит паметник, посветен на саможертвата на поручик Димитър Попов.

Автор: Цветан Сашев, главен уредник в отдел „Нова и Най-нова история“ на РИМ – Добрич