Честваме паметта на мъченик Никифор Антиохийски

Днес църквата чества паметта на мъченик Никифор Антиохийски.

В известното християнско средище Антиохия, в Сирия, през трети век живеели християните Никифор и свещеник Саприкий. Те били приятели и живеели в разбирателство години наред. Но най-неочаквано един ден духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях. Двамата се скарали за нещо незначително и предишното приятелство било заменено от страшна вражда.

След известно време обаче Никифор осъзнал, че чувствата на неприязън и вражда са грешни, и го отдалечават от Бог. Затова искрено пожелал да се помири със Саприкий. Но свещеникът не искал и да чуе за това. Той упорствал в своята вражда без да помисля, че Господ не приема молитвите на онези, които таят в сърцето си злоба против ближния. Когато Никифор със сълзи коленичел и го молел за помирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал дори да погледне предишния си приятел.

Но в средата на века започнало тежко гонение против християните. Императорите Валериан и Галиен, негов син, заради трудностите в управлението на империята коварно насочили вниманието на обществото срещу последователите на Иисус Христос. Понеже те отхвърляли религиозния култ към императора и не почитали езическите божества били заклеймявани като престъпници.

Сред първите преследвани били християнските свещеници. Така бил заловен и Саприкий. Той се държал достойно и безстрашно изповядал вярата си пред управителя. Затова го осъдили на смърт. В този час Никифор отишъл в тъмницата и помолил свещеника за прошка, но за сетен път получил отказ. Ненадейно преди обезглавяването си обаче Саприкий се пречупил и помолил да бъде пощаден, като се съгласил да принесе жертва на идолите. Това ужасило Никифор и той смело заявил пред войниците: "Мене накажете със смърт! Аз съм християнин!". Тогава те пощадили Саприкий, а Никифор получил мъченически венец в 257 г.

На тази дата са арестувани петте български медицински сестри и един палестински лекар по обвинение, че са заразили с вируса на СПИН 393 либийски деца в детската болница в Бенгази, Либия.

Медицинските сестри и Ашраф ал-Хаджудж пристигат в Либия през 1998 г., за да лекуват пациенти в педиатрията. Обвинението към д-р Георгиев за нелегално опериране с чужда валута се внася, след като той заминава за Либия по повод арестуването на жена му, Кристияна Вълчева. Здравко Георгиев излежава общо повече от четиригодишната си присъда и е оправдан през декември 2006 г. След което е освободен, но до края на процеса остава в Либия, очаквайки изходна виза.

През 2007 при голям медиен и политически шум около процеса предизвикан първоначално главно от българските медии, роднините на Ашраф ал-Хаджудж отправят поредната молба към президента Георги Първанов Ашраф да получи българско гражданство, тъй като „Либия го третира като палестински бежанец и зад него не стои нито организация, нито държава, която да се застъпва за него“. Според тях Ашраф всъщност все още не е доктор, а студент по медицина и е бил в Бенгази през 1998 г., за да довърши образованието си.

В 06:29 на 24 юли 2007 френският президент Никола Саркози официално обявява, че представителите на Франция и ЕС са се споразумели с либийското правителство шестимата затворници да бъдат екстрадирани от Либия (както и това Либия да позволи на българския доктор, който вече не е в затвора, да напусне страната).

В 9:51 ч. осъдените медици се завръщат в България на борда на френския правителствен самолет (тип Еърбъс А319-115X(CJ) с регистрация F-RBFB), придружавани от техни роднини, комисаря на ЕС по външни отношения Бенита Фереро-Валднер и съпругата на френския президент Сесилия Саркози. В 10:35 часа, министърът на външните работи Ивайло Калфин прочита указ, с който президентът Георги Първанов помилва българските медици.