Председателят на гражданската платформа Изправи се.БГ Мая Манолова/Снимка: Черно море/АРХИВ
Лошите практики на търговските вериги са публично известни - те буквално пребиват, смачкват българските производители. Ако сложим таван на цената, това означава, че производителят ще бъде натиснат да продава включително под себестойност, защото просто няма друг избор. Веригите владеят над 60% пазарен дял, по данни от миналата година, оборотът на най-големите от тях е по 3 млрд. лв. годишно.
Това коментира председателят на гражданската платформа Изправи се.БГ Мая Манолова в предаването „Опорни хора“ по Bulgaria ON AIR.
Според бившия омбудсман държавата освен потребителите трябва да защити и българските производители на храни от търговските вериги.
„Затова казваме - 10% надценка на основни хранителни продукти. Ние препоръчваме списъкът да бъде одобрен от Министерския съвет и да включва 70 продукта. В Хърватия, където всъщност пукна първата пушка, образно казано, правителството определи 70 продукта, които са с регулирана цена. Властта се съобрази с исканията на своите граждани," коментира Манолова.
Припомняме, че инициативата „Бойкот на супермаркетите!“ беше подета от граждански и потребителски организации, сред които Федерацията на потребителите в България, сдружение „За достъпна и качествена храна“, Обединените съюзи на пенсионерите и „Системата ни убива.“ По думи на Манолова, тя е поканена да участва в кампанията в качеството си на бивш омбудсман на България.
"Общата инфлация за последните 5 години е 34%, а доходите - всички знаем, че не са се качили с повече от 30% за този период. Надценките, особено при млечните продукти, стигат до 100%. Няма нормален човек, който да не се сащисва от непрекъснатото покачване на цените на основни хранителни продукти. Това, което се случва в момента с българските граждани от страна на хипермаркетите, е грабеж", категорична е тя.
В ефира на предаването председателят на Изправи се.БГ показа фактура от български млекопроизводител към търговска верига, в която после същите стоки се продават с над 100% надценка.
„Затова, хора, не пазарувайте в четвъртък, 13 февруари! Нека им покажем, че повече няма да понасяме това положение! Да сложим вериги на търговските вериги, като последваме примера на гражданите в Хърватия, Северна Македония, Черна гора, Косово, Сърбия, Албания и Гърция!“ – призова българските граждани Манолова.
По думи на бившия омбудсман гражданският натиск е доказал, че води до резултати и даде пример с бойкота в Хърватия. Припомняме, че след първия бойкот на търговските вериги на 24 януари правителството разшири списъка на продуктите със замразени цени, а най-голямата търговска верига сложи таван на цените на 1000 свои артикула.
По повод критиките от страна на парламентарни групи относно законопроекта за таван на надценките Манолова коментира, че дори и регулаторните органи да се самосезират, няма законов текст, който да даде възможност на институциите да санкционират супермаркетите заради огромните надценки.
„Единствената възможност е КЗК да се събуди от зимен сън и да разследва това, че надценките при различните търговци са почти еднакви,“ разясни лидерът на Изправи се.БГ
Промяна в потребителското поведение, не еднодневен протест и намеса на държавата регулира устойчиво пазарните отношения.
Ясното, недвусмислено и устойчиво във времето потребителско поведение е това, което може да коригира практиките и политиките на търговците на свободния пазар и да доведе до трайни промени и по отношение на ценовите равнища. Еднодневни протести като „бойкот на супермаркетите“ и намеса на държавата в пазарните отношения и веригите на доставка с въвеждане на таван на цените или надценките няма нито икономическа, нито пазарна логика да постигнат понижаване на цените и промени в полза на крайните потребители в дългосрочен план, считат от онлайн платформата „Ние, потребителите“.
„Инициативи, които призовават към рязка промяна в обичайното поведение на обществото или на групи от него за къс времеви отрязък, биха могли да фокусират вниманието на държавните власти, на представители на различни сектори и общности върху даден проблем тогава, когато изглежда, че всички други възможности са изчерпани. Целта в такива случаи е отговорните за възникването и решаването на проблема страни да погледнат към обостреното обществено недоволство и да вземат релевантни мерки. В случая със събитието „Бойкот на супермаркетите“ кръгове от обществото очакват да „накажат“ веригите за хранителни стоки със загубите от нереализирани продажби и това да доведе до успокояване на цените, а законодателната и изпълнителната власт да бъдат провокирани да въведат и наложат едни или други мерки. Азбучно правило обаче е, че в условията на пазарна икономика търсенето определя предлагането, в това число и ценовите равнища на стоките и услугите.“, посочва Габриела Руменова пред Economic.bg.
Според нея съществува реална опасност подобни намеси дори да навредят на потребителите, ако се стигне до дефицит на стоки, оттегляне на инвеститори, намаляване на конкуренцията и спекула, която от своя цена води до повишаване на цените.
Ако стоки от списъка за таван на надценката изчезнат от рафтовете в магазините, то тогава какъв ще бъде ефектът от такава мярка? Ще бъде като при фалшивите промоции - червените етикети ги има, но намалените артикули липсват на щендерите.
„Друга реална заплаха за увреждане на икономическите интереси на потребителите при външна намеса във формирането на цените е влошаване на качеството или намаляване на количеството в опаковката. За да постигнат цена, която не надвишава определени пределни нива, някои производители може да прибегнат до промяна на рецептите с цел спестяване на съставки или използване на такива с по-лоши качество и характеристики, което дава отражение върху крайния продукт, който се предлага на потребителите.“, предупреждава Руменова.
От „Ние, потребителите“ са на мнение, че еднодневен протест не е правилният способ за третиране на проблема. Клиентите на големите вериги обикновено пазаруват от там веднъж или два пъти седмично за по-дълъг период от време. Ако те не си набавят необходимите продукти в деня на протеста, ще го направят преди или след него, т.е. ще направят почти всички покупки от същото място на друга дата. Ако все пак направят някои от покупките от друг магазин и търговската верига претърпи загуби от това, то търговецът най-вероятно ще компенсира тези щети отново от клиентите си в следващи периоди, за да постигне планираните от него печалби.
Работещ подход с широк хоризонт е трайна промяна в потребителското поведение – клиентите е добре да планират консумацията и своите покупки, да не се влияят от промоции за необмислени сделки, да пазаруват директно от производители и да бъдат информирани.
Участието на държавата ще бъде полезно в посока стимулиране на производителите, контрол за евентуално наличие на картелни споразумения и насърчаване на лоялната конкуренция.