Oтбелязваме 152 години от гибелта на Васил Левски на 18 февруари

Снимка: Община Варна

Днес се навършват 152 години от обесването на Апостола на свободата - Васил Левски. При почитане на паметта Дякона има разминаване между датата на неговата гибел 6 февруари 1873 г. (по стар стил) - 18 февруари (нов стил), която се отбелязва в редица градове, включително и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната - 19 февруари (нов стил). Разминаването идва при въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. и допускане на грешка при недоглеждане от страна на местните чиновници. Годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 г. В този случай необходимата поправка за привеждане на датата 6 февруари (по стар стил) по новия григориански стил е от 12 дни, следователно - 18 февруари.

През последните години науката ясно се е произнесла в полза на датата 18 февруари, като това вече е отразено в най-новите учебници по история, утвърдени от Министерството на образованието и науката. Според Общобългарски комитет „Васил Левски“ аргументите в защита на датата 18-ти февруари са много и не бива една грешка, допусната в годините, да се продължава по навик. Затова от комитета настояват годишнината да се отбелязва на 18-ти февруари. 

Община Варна организира общоградско поклонение с възпоменателна церемония, с които ще бъдат отбелязани 152 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. За първи път събитието ще се проведе на 18 февруари от 10:00 ч. пред паметника на Левски в Алеята на Възраждането в Морската градина. Ще бъдат положени венци и цветя с военен ритуал и заупокойна молитва. Съорганизатори са Военноморските сили на Република България и Варненската и Великопреславска света митрополия.

Отдаването на почит ден по-рано става след призив на учените от историческите факултети от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и на колегите им от БАН, всички институции да се съобразят с доказаната историческа истина за точната дата за гибелта на Васил Левски. 

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

„Обесването на Васил Левски“ е последното стихотворение на Ботев. Създадено е вероятно към края на 1875 г., защото не е включено в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“. Напечатано е в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски.