България e сред най-опасните държави в Европа за шофьори и пешеходци

Снимка: МВР/Евростат

България е в черния списък за най-опасните държави в Европа за шофьори и пешеходци. Това сочат данните на "Евростат" за средната смъртност на глава от населението. Така за 2023 в България при катастрофи загиват 82-ма на 1 млн. души, като страната е сред водещите по този мрачен показател в Европейския съюз (ЕС).

На челните позиции се нарежда и Румъния със стойност от 81 на 1 млн., а за сравнение средната смъртност при автопроизшествия в Швеция възлиза на само 22 загинали на 1 млн. население. Лошото представяне в сравнение с други държави отразява състоянието на пътната инфраструктура, както и придържането към правилата за безопасност, пише Vesti.bg.

Действително всеки ден в страната се случват тежки инциденти и много от тях завършват със загубени животи. През 2024 общо 479 души загиват в автокатастрофи в България - средно над 9 души седмично, като вероятно новинарските хроники разказват за съвсем малка извадка от тях. Същевременно по данни на МВР това е най-ниската смъртност на пътя от 1961 насам с изключение на 2020, когато трафикът е силно ограничен поради мерките срещу COVID-19. През последните три десетилетия се наблюдава поетапен, троен спад в броя загинали в катастрофи у нас, като най-осезаемото намаление е след 1990 и след 2008.

Графиката представя годишния брой жертви на пътя в дългосрочен план по статистика на МВР от 1951 до 2024. В катастрофи през 1960 намират смъртта си 621 българи, като този брой рязко се покачва до 1527 през 1990. Следва бърз спад до около 1000 в края на 90-те и нов такъв до около 500 жертви годишно през последните години. В графиката е показан и броят леки коли за всяко десетилетие след 1970 по национални данни, подадени към "Евростат". Докато през 1970 по българските пътища се движат едва 164 хил. автомобила, автопаркът расте до 1,3 млн. към 1990, а днес цели 3 млн. леки коли са официално в движение.

Любопитното е, че починалите в катастрофи са много повече в периода около 1970-1990, отколкото в наши дни. Неколкократната разлика не може да се обясни само със спада на населението, като наличието или липсата на автомобили са по-меродавни за подобно сравнение. Така напр. през 1970 над 1000 българи умират на пътя, макар едва 6% от домакинствата да притежават лека кола според тогавашните официални данни. Това свидетелства за по-ниска безопасност на самите автомобили, по-неефективна спешна помощ, проблеми с пътищата и уменията на водачите. Макар това да не може да се извлече от наличната информация, по всяка вероятност част от смъртните случаи тогава са предизвикани и от тежкотоварни машини в трудови инциденти.

Причините вероятно са няколко с особена тежест на използваната технология при колите. Някои от най-успешните средства за предотвратяване на фатални инциденти липсват от българските автомобили преди 80-те. Предпазният колан става задължителен едва през 1979 на предните седалки, а за возещите се отзад - чак през 2005. Същевременно въздушните възглавници (airbags) и антиблокиращите системи за спирачките (ABS) почти напълно отсъстват от по-старите модели. Своевременните обаждания към бърза помощ от местопроизшествия в извънградска среда пък на практика са били невъзможни до навлизането на мобилните телефони.

Броят жертви на катастрофи до 90-те все пак е неочаквано висок предвид малобройния автопарк в България - особено в годините преди 1980. Автотранспортът за лични цели в България става масов чак по-късно, но дори тогава притежанието на коли е рядкост извън големите градове. В наши дни 58% от домакинствата в България притежават лека кола по данни на Националния статистически институт (НСИ), като вероятно повечето с поне една са собственици и на повече.

Представените данни показват, че пътната безопасност преди 1990 г. е била значително по-ниска, отколкото често се предполага. Това опровергава мита за безукорна безопасност от произшествия и престъпления на пътя в този период. Високата смъртност може да се обясни отчасти с технологични дефицити при тогавашните автомобили, достъпни в България, но и с инфраструктурни проблеми при осветление, маркировка и настилка. За щастие в последните години е налице траен спад в смъртността по пътищата в България, въпреки че тя остава висока в сравнение с останалите страни от ЕС.