Православната църква чества 3 март

Православната църква у нас чества 3 март, започва Великият пост, почитаме и паметта на мъчениците Евтропий, Клеоник и Василиск.

Днес е Националният празник на освобождението от османска власт. В храмовете, освен богослуженията за деня, се отслужва помен за всички, които са отдали живота си за свободата на Отечеството ни. След това се извършва и молебен за мир, здраве и спасение на целия ни народ.

Днес е и първият ден от Великия пост, наричан от народа "чист понеделник". На този ден домакините измиват съдовете от блажните храни, защото през следващите седмици ще готвят само постни ястия, без животински продукти. Почиства се и домът, а всичко това е символ на чистотата, душевна и телесна, в която трябва да живеят християните, особено през Великия пост в очакване на Христовото възкресение.

Вечерта днес, както и в следващите дни - вторник, сряда и четвъртък на първата седмица, се чете по една четвърт от Великия покаен канон на свети Андрей Критски. Това е най-дългата религиозна ода в православното богослужние. Тя се изпълнява цялостно само вечерта в сряда на петата седмица от поста. Съдържанието е покайно и кара читателя или слушателя да се замисли за своята греховност и да се обърне към Иисус Христос за прошка на греховете си.

По църковния календар днес се почита и паметта на светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск. Тримата били християни, войници в град Амасия, в малоазийската област Понт (днес в Северна Турция), и пострадали в началото на четвърти век. Те служили във войската заедно със свети Теодор Тирон (паметта му е на 17 февруари, но се почита и в първата събота на Великия пост), били и негови сподвижници в християнската вяра.

Скоро след мъченическата смърт на свети Теодор дошъл нов управител на областта - Асклепиодот, който продължил преследването на християните, разпоредено от източния римски император Галерий. Управителят разбрал за тримата затворени християни Евтропий, Клеоник и Василиск, извикал ги на разпит и се постарал с всички средства да ги отклони от вярата им в Иисус Христос. Обещавал им да ги освободи, да им даде много пари и високи постове, а когато видял, че те са непоколебими в отстояване на своите християнски убеждения, Асклепиодот преминал към заплахи с изтезания и дори със смърт. Защото неизпълнението на императорския указ за почитане на езическите божества се смятало за държавна измяна.

Управителят разчитал, че ако успее да ги отклони от вярата им, така ще се даде пример и на други християни да се върнат към езическата религия. Но опитите му се оказали напразни. Същевременно тримата млади християни успели да привлекат към вярата и други затворници. Затова управителят заповядал Евтропий и Клеоник да бъдат разпънати на кръст. Това станало в 305 г., а Василиск останал в затвора, където починал в 308 г.