Честваме паметта на Конон Исаврийски и на новомъченик Йоан Българин

Конон бил родом от град Назарет в Галилея, Северна Палестина, където е живяла света Дева Мария и е расъл Иисус Христос в дома на дърводелеца Йосиф. В средата на трети век Конон се преселил в малоазийската област Памфилия и там работел като градинар. Препитавал се с труда на ръцете си и като християнин щедро раздавал на бедните плодове и зеленчуци.

Започнало обаче гонението срещу християните при император Деций и заедно с други вярващи в Иисус Христос бил заловен и Конон. Макар и без високо образование, той успешно защитил вярата си и решително отхвърлил увещанията на властите да се отрече от Христос. Затова бил жестоко изтезаван и починал при мъченията.

Новомъченикът Йоан Българин живял в 18-и век. Житието му е запазено в гръцки сборници с жития, откъдето е преведено на български. Не се знае родното му място. Казва се, че като младеж по някаква причина, той се подвел и се отрекъл от вярата си в Христос. Много скоро Йоан осъзнал голямата си грешка и започнал горчиво да съжалява за нея. Не могъл обаче да живее с тези угризения и отишъл да се кае в Света гора, както много често постъпвали православни мъже от различни народности. Тогава бил 18-годишен. 

Установил се като послушник в лаврата "Свети Атанасий" на Атон. Като послушание му възложили да се обучава при един стар монах и да се грижи за него, защото старецът бил с някакъв недъг. След три години монашеско изпитание Йоан с благословението на стареца си отишъл в Цариград с намерението да изкупи грешката си, задето се отрекъл от вярата. Облякъл се в мюсюлмански дрехи, сложил си и чалма и влязъл в църквата "Света София" (тогава джамия). Там пред всички заявил, че е християнин. За тази дързост веднага бил нападнат от тълпата и без съд и присъда го заклали в двора на църквата. Това станало на 5 март 1784 г.