Томислав Дончев и Красимир Вълчев влизат в настоятелството на БАН

Снимка: БГНЕС

Правителството определи заместник министър-председателя и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, и министъра на образованието и науката Красимир Вълчев за свои представители в Съвета на настоятелите на Българската академия на науките (БАН). Това съобщи пресслужбата на Министерския съвет.

Съветът на настоятелите е с четиригодишен мандат и се състои от 16 членове, двама от които са представители на правителството. Участват също представители на Националното сдружение на общините в Република България, на националнопредставителните работодателски организации, на Съвета на ректорите на висшите училище и на други научни организации.

Съветът на настоятелите подпомага дейността на БАН при ефективното управление на финансовите средства и стратегическото развитие на научноизследователската дейност. Той предлага и мерки за постигане на целите, заложени в европейските стратегии за научни изследвания и иновации. Настоятелите съдействат също за създаване на иновационни центрове за производствена, внедрителска и други дейности, свързани с приложението на научните резултати. Съветът може да предлага създаване, преобразуване и закриване на академични институти, както и финансови и други необходими механизми за съвместна научна, образователна и приложна дейност с висшите училища и търговските предприятия, поясняват от правителствената пресслужба.

БТА припомня, че на 12 октомври 2024 г. Българската академия на науките отбеляза 155 години от създаването си с тържествено събрание и с концерт в Софийската опера и балет. На тържеството за първи път беше връчена "Голямата награда за наука на БАН", с която беше отличена акад. Вася Банкова. 

Българската академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД), учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила. Неговата цел, залегнала в първия му устав от 1869 г., е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина.

Първият председател на БКД е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България (1878 г.) БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност. В списъка на първооснователите и дарителите са търговци, писатели, просветни дейци, книжовници, общественици, революционери. Имената на Евлогий и Христо Георгиеви, Васил Друмев, Добри Войников, Райко Жинзифов, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Тодор Икономов, Нешо Бончев, Найден Геров, Димитър Шишманов, Марин Дринов, Васил Стоянов и много други остават завинаги в нашата памет като градители на най-голямата научна институция у нас.

През 1911 г. БКД се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея