Честваме паметта на свети Софроний Врачански и Софроний Йерусалимски

На днешния ден православната църква почита паметта на големия български народен будител и светец Софроний Врачански, известен и със светското си име поп Стойко Владиславов. Този наш голям духовник е пръв последовател на делото на св. Паисий Хилендарски. В началото на XIX век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност. Автор е на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език. По-малко известен факт е че той е дядо на княз Стефан Богориди, чието истинско име е Стойко Стойков. Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г.

Обичайна практика е в дните, когато се почитат древни светци, да се честват и по-новите им съименници. Затова днес заедно се честват древният свети Софроний, един от най-усърдните защитници на православието против ереста монотелитство (приемали, че у Христос имало само една воля), и българският епископ-страдалец Софроний Врачански.

Свети Софроний Йерусалимски е роден в Дамаск през шести век. Получил добро образование, усърдно изучавал и Свещеното Писание. При посещение в Палестина се запознал с учения монах Йоан Мосх. Станал негов ученик и заедно посетили много от отшелниците в Палестина, Сирия и Египет. Описали техния живот в сборника "Лимонарий" ("Духовна градина"). В Александрия Софроний приел монашество.

След време отишъл в Йерусалим, който вече бил под властта на персите. Софроний с проповеди и писания се включил в борбата срещу монотелитите. В 634 г. той единодушно бил избран за патриарх на Йерусалим. А в 636 г. градът бил превзет от арабите. Патриархът уговорил с халифа Омар да не разрушава християнските църкви и да не угнетява християните. На мястото, където бил храмът на Соломон, Омар построил джамия, известна и сега под името "Омарова джамия". Светият патриарх починал в 638 г.

Свети Софроний Врачански е български възрожденски духовник, роден в Котел в 1739 г. Бил кръстен Стойко. Като се изучил, станал учител, а сетне и свещеник. Рано овдовял и приел монашество с името Софроний, после го ръкоположили и за Врачански епископ. Сам описал живота си в книгата "Житие и страдания грешнаго Софрония". Оттам научаваме колко е страдал от турците. Живял праведно, но заради преследвания трябвало да се спаси с бягство в Румъния. Там се занимавал с книжовна дейност, съставил и сборника "Неделник"(1806 г.) с неделни проповеди на говоримия език. Починал в Румъния в 1813 г.

ЕС отбелязва 11 март като Ден в памет на жертвите на тероризма, по повод атентатите в Мадрид от тази дата. На 11 март 2004 година в четири влака в испанската столица избухват бомби. Загиват 192 души, а близо 1 500 са ранени. Тридесет чужденци от 13 националности са сред жертвите на атентатите в Мадрид, сред тях - четирима българи. Отговорност за атентата поема Ал Кайда. Също на 11 март, но през 2012 г., е извършен първият от атентатите на Мохамед Мера в Тулуза и Монтобан. Той застрелва трима военнослужещи, един учител и три деца от еврейско училище преди да бъде убит от полицията. Във Франция 11 март е обявен за национален ден в памет на жертвите на тероризма.