На 27 март църквата чества паметта на света мъченица Матрона Солунска. Тя живяла през трети век в град Солун. Тя била момиче сираче и работела като слугиня в къщата на един виден гражданин, служител на римската власт. Жената на този човек била юдейка на име Падила. Тя непрекъснато хулела Матрона заради нейната вяра в Иисус Христос, дори я принуждавала да се отрече от вярата си в Христос и да приеме вярата на господарите си.
Но кротката Матрона вярно и усърдно служела на своята господарка, без да й възразява на хулите и тайно се молела на Христос Бог. Тя така била възпитана и се стараела да бъде вярна на Христовото учение за любов към всички хора, дори и към враговете си. Един ден господарката й узнала, че докато тя ходела в синагогата, Матрона скришом от нея ходела на християнско молитвено събрание. Това много я подразнило и тя най-строго наказала слугинята си. А в онези времена властта на господарите над слугите им била почти неограничена.
След това Падила започнала зорко да следи къде ходи Матрона и щом установила, че момичето продължава да ходи на християнските богослужения, решила да я откаже завинаги. Подложила я на жесток побой с камшици и я затворила в подземието на господарската къща. Там я държала вързана, без храна и вода. Изтезанията продължили дни наред, като господарката постоянно настоявала Матрона да се отрече от своята вяра. Тези настоявания тя обосновала и с императорския указ за почитане на езическите божества, особено на Юпитер (Зевс по гръцки) и на личността на императора, който бил обожествяван приживе. Но Матрона не можела и да си помисли да се отрече от Иисус Христос. Господарката повторила дни наред тези наказания, докато най-после чрез глад и побой тя погубила девойката. Тогава взели тялото на светата мъченица и го захвърлили извън стените на града. Християни прибрали тялото й и го погребали с почит.
Световният ден на театъра се отбелязва на 27 март от 1962 г. по инициатива на Международния театрален институт (International Theatre Institute ITI). Датата е 27 март, защото на този ден се открива сезона на "Театър на нациите" ("Theatre of Nations").
От този ден, всяка година, един от начините на отбелязване на празника е изтъкнат артист да отправи своето годишно послание. За първи път през 1962 г. това прави Жан Кокто (френски поет, писател, дизайнер, художник, скулптор и режисьор). Театърът е едно от най-древните измежду 7-те изкуства. Разпространено е във всички култури на света и има свой универсален език. Театърът има несравнимо органично присъствие сред нас, има тази непосредствена комуникация, която въздейства интуитивно и каквито форми да приема, ще има своето място в живота ни.
Посланието на Световния ден на театъра обикновено се превежда на над 50 езика, разпространява се по медии и се чете преди постановка, ако така реши съответният театър.