110 години от рождението на летеца Йордан Славов-Пирата

Йордан Славов Тодоров е роден на 16 юли 1915 г. в Добрич. През 1926 г. е записан да учи в Българската мъжка гимназия в града. Към онзи момент Добрич като част от Южна Добруджа е в състава на Кралство Румъния. Румънците закриват по-голяма част от българските училища в областта и Българската мъжка гимназия е едно от малкото, които са останали към момента. За местните жители е въпрос на престиж и национално самосъзнание да изпращат децата си в това училище. Йордан Славов учи там до 6-и клас (днес 10-и) през учебната 1932 – 1933 г., като го завършва във Варна, където се мести. Варна е в свободна България и е привлекателно място за немалко млади мъже от поробена Добруджа. Но морският град не носи късмет на Йордан Славов – живее в нищета и поради липса на средства напуска гимназията. Така и не успява да завърши пълния курс на обучение – остава с 6-и клас. 1936-а е годината, в която настъпва важна промяна в живота му. От месец март е зачислен, а от октомври същата година започва обучението си в пилотския клас на подофицерската школа за пилоти в Казанлък. През 1937 г. завършва подготовката си като летец-пилот. През 1938 г. става стажант-пилот, а на следващата година е назначен на щат. Поради отличните си резултати в обучението е изпратен на специализация в Германия. Става част от 3/6 орляк от 6-и въздушен полк.

Ето как описва Пирата неговият колега от орляка, въздушният ас Стоян Стоянов:

„…Обичан човек беше Йордан Пирата. Весел и прям по характер, той се славеше и с едно особено достойнство на мъж, който никога не се напива, колкото и алкохол да погълне. Може би и това имаше дял в произхода на прякора му. Бе храбър и много съобразителен. Между нас бе известен като много добър въздушен стрелец. На стрелбите, които провеждахме на летище „Асен“ през първите години на бойното си обучение, винаги поразяваше с най-много попадения мишените…“.

През 1943 г. Йордан Славов е произведен в чин „Фелдфебел.“ Лети на самолет „Месершмит 109“.

На 14 ноември 1943 г. към София се насочват вражески американски самолети (бомбардировачи, охранявани от изтребители). Общият им брой е 140. От 3/6 орляк, за да ги пресрещнат, излитат 13 изтребителя. Един от пилотите е Пирата. В 12,25 ч. противникът вече е над столицата на България. Към него се насочват изтребители от 3/6 и 2/6 орляк. В дневника на 3/6 орляк е записано:

„Ф-ла Йордан Славов Тодоров след едночасов въздушен бой бива прострелян в десния крак с пет куршума и един снаряд в левия и много пробойни в самолета си след няколко опита за кацане с колесник пада на плаца пред бараките на 682 ято, като се убива, а самолетът напълно се разрушава. Почти всички други самолети имат от една до 10 пробойни“.

В неравния въздушен сблъсък от българска страна загива един пилот и това е Йордан Славов. Но неговата смърт не е напразна. Тя показва, че българските летци ще защитават сънародниците си независимо от численото превъзходство на врага. Последвалите въздушни битки доказват това. Саможертвата на Йордан Славов не остава незабелязана. Пресата в родния Добрич разказва за подвига му, а на проведената на 5 май 1944 г. на площад „Свобода“ церемония-заря, посветена на Деня на победата и храбростта – Гергьовден, името на пилота е прочетено заедно с имената на загиналите във войните за национално обединение добричлии.

Авиаторът оставя вдовица и невръстен син. Синът Стефан Йорданов Славов се ражда на 26 март 1942 г.

Йордан Славов е погребан в село Енина (Казанлъшко), откъдето е родом съпругата му Славка. И до днес местните хора почитат паметта на добруджанския летец, дал живота си, за да защити своите сънародници.

Автор: Цветан Сашев – гл. уредник в отдел „Нова и най-нова история“ на РИМ – Добрич