Църквата почита свети Исидор Севилски - покровителят на интернет

Днес църквата почита паметта на свети Исидор Севилски - покровителят на интернет. Свети Исидор е бил архиепископ на Севиля над 30 години и се смята за един от най-великите учени от времето на ранното Средновековие. Всички исторически сведения за Испания, написани по време на Средновековието се основават, именно на неговите трудове. Свети Исидор се счита за покровител на ученици и студенти, а от 2003 г. папа Йоан Павел II официално го нарича: "Св. Исидор - покровител на компютърните потребители и интернет. Католическата църква го избира за покровител на интернет, заради факта, че World Wide Web е огромна съкровищница на човешкото познание, а той е автор на първата енциклопедия в човешката история. На 4 април празнуват своя професионален празник уеб девелопъри и разработчици. Този празник се отбелязва все още неофициално, но всяка година става все по-популярен. Датата на деня създава асоциация за "404" и допълнително съдейства за популяризирането на идеята - интернет професионалистите да празнуват всяка година на днешния ден.

На 4 април честваме паметта на преподобния Йосиф Песнописец и на новомъченик Никита Серски.

Преподобният Йосиф е роден в Сицилия през 816 г. в гръкоезично семейство, но още като дете фамилията се преселила на полуостров Пелопонес заради започналите набези на арабите, довели до завладяването на Сицилия. Като юноша отишъл в Солун да се учи при книжовника богослов свети Григорий Декаполит. Към 840 г. двамата отишли в Цариград и участвали в преодоляването на иконоборството.

Йосиф дори бил пратен от патриарха за преговори в Рим, но по пътя арабски пирати го отвлекли на остров Крит. Там бил откупен от християни и се завърнал в Цариград. Учителят му Григорий вече бил починал, а Йосиф живял още много години в столични манастири, като се отдал на християнска химнография. Създал множество поетични творби в мерена реч за октоиха (осмогласника) и минея (месечника) - наброяват се стотици канони (оди в девет песни). Най-известен е канонът му към акатиста на Света Богородица, където авторът я възхвалява с различни определения и образи: неизгаряща къпина, неувяхваща роза, благоуханна ябълка, всесветъл облак, гълъбица и други. Починал в мир в 886 г.

Никита бил българин от албанските земи. Родил се във втората половина на XVIII век. Млад отишъл послушник в руския манастир "Свети Пантелеймон" на Атон и станал монах. След години се оттеглил в скита "Света Анна", където заживял като подвижник в непрестанна молитва и безмълвие. Но един ден решил да излезе от Света гора и да пострада за вярата си. Той отишъл в Сяр (Серес) и започнал да проповядва в града, и по селата, като пред християни и мюсюлмани изтъквал превъзходството на християнската вяра над исляма, дори похулил техния пророк като измамник. Веднага бил заловен, жестоко измъчван и осъден на смърт. Обесили го на Велика събота, 4 април 1808 г., а тялото му три дни останало на бесилото.