Тъжна вест! Почина големият български актьор Васил Банов

Снимка: БГНЕС

Почина големиятбългарски актьор Васил Банов, съобщиха от Съюза на артистите в България.

Той е роден на 20 юли 1946 г. в град Карлово. В периода 1967-1971 г. следва актьорско майсторство за драматичен театър във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Боян Дановски.

„Баща ми беше категорично против да стана актьор. „С карагьозлък няма да се занимаваш, това е загубена работа“,  отсече той. Но, ако сега трябваше да избирам с какво да се занимавам, бих избрал спорта – тенис на корт, тъй като не си падам по колективните спортове“, разказва актьорът.

От 1970 до 1975 г. Васил Банов работи във Великотърновския театър, от 1975 до 1978 г. – в театъра, във Враца, от 1978 до 1984 г. е в Софийския окръжен театър, в Ботевград, а от 1984 г. – в театър „Сълза и смях“.

От 1970 г. Васил Банов е член на Съюза на артистите в България. В периода 1988-1989 г. е заместник-председател на управителния съвет на творческия фонд, а от 1988 г. – председател на управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци.

Първата му роля в театъра е на д-р Соколов в „Под игото“. Васил Банов в театъра се въплътява още в ролите на Луиджи в „Сърцето на Луиджи“, Рали в „Боряна“, Еди в „Побъркани от любов“. Филмографията му включва над сто роли в кино и телевизионни продукции като „Иван Кондарев“ (1974), „По дирята на безследно изчезналите“ (1979), „Капитан Петко войвода“ (1981), „Дунав мост“ (1999), „Патриархат“ (2005), „Като за последно“ (2021). Васил Банов играе и в телевизионните сериали „Столичани в повече“ (2011), „Седем часа разлика“ (2011), „Дървото на живота“ (2013), „Откраднат живот“ (2016-2017), „Дяволското гърло“ (2019), „Записки по българските въстания“ (1976), и в последните години – в „Като за последно“, „Петя на моята Петя“, „Летовници“, „Чичо Коледа“, „Уроци по немски“.

„В театъра ми е мерак да изиграя крал Лир, но такъв, какъвто е според мен – своенравен и лош баща. А в киното ако имам възможност, бих играл в психологическа драма. Готов съм за такава работа, защото за мен изкуството е любов, омраза, смърт. Човек се ражда с болка, живее с болка и умира с болка. И в най-голямата комедия има някаква болка, а в най-страшната трагедия има нещо смешно“, казва Васил Банов. 

Сред най-запомнящите се негови театрални превъплъщения са в „Малки трагедии" на Пушкин, „Боряна" от Йовков, „Тримата мускетари" по Дюма, „Женитба" от Гогол, „Дърво без корен" от Хайтов, „Железният светилник" от Талев, „Когато гръм удари" от Яворов. 

Озвучавал е филми и сериали. Носител е на специалната награда за цялостен принос в киното на фестивала за европейско кино „Златната липа“ в Стара Загора (юни 2018) и Наградата на прегледа на драмата (Велико Търново). През 2021 г. става почетен гражданин на София. През 2024 г. е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие) за особено значимите му заслуги в областта на културата.