Български фермерски съюз иска създаването на гаранционен фонд за щети в земеделието

Снимка: БФС

Българският фермерски съюз настоява за създаването на гаранционен фонд за щети в земеделието, предизвикани от природни бедствия, каквито са последните случаи с измръзнали площи със зърнени култури и трайни насаждения. Фермерите искат това от Министерството на земеделието и храните още от миналата година, когато част от реколтата пострада заради градушките. "Фермерите трябва да имат шанса при извънредни ситуации да възстановят своя бизнес", коментира председателят на БФС Георги Стоянов.

Български фермерски съюз предлага като част от възможните решения за преодоляване на проблемите, създаване на специален гаранционен фонд от държавата или по примера на Австрия - солидарна застрахователна система, с процентно участие в застрахователната вноска както от земеделските стопани, така и от държавния бюджет. Според Георги Стоянов фондът трябва да действа при всякакви природни бедствия и форсмажорни ситуации. "Именно тогава земеделските производители имат нужда именно от навременна помощ и съдействие", допълни той.

И сега има подпомагане на земеделците за съфинансиране на застрахователната премия, но трябва да се направи анализ до колко земеделски производители стига и какви са причините да не се припознава масово като подпомагане, обясни Стоянов. Сега застрахователите компенсират по методология и в процент, който не ти дава възможността да направиш следваща крачка. Всичко, което е направено, не работи, като липсва гъвкавост, категоричен е той.

По думите му трябва да се създаде работеща система за обезщетение и на тези земеделски стопани, чиито загуби са в количество и качество водещо до невъзможност за реализация на продукцията, макар и да не са претърпели 100% щета и пропаднали площи.

Георги Стоянов подчерта, че Министерството на земеделието е реагирало бързо и адекватно за обезщетения във връзка с измръзването на културите в сегашната ситуация. Но като цяло трябва държавна политика и стратегия за сектора в условия на природни бедствия и кризи.

„Свидетели сме на промени в климата, които водят след себе си тежки последици за овощните култури и земеделието“, обяви Мариян Пеев, агроном, член на БФС, председател на Българската асоциация за иновативно земеделие (БАИЗ) и председател на ЗКПУ „Мъглен“. Има измръзване на овощни дръвчета на 100%, като щетите при черешите в нашето стопанство са пагубни, коментира той. При младите насаждения над 30% от листата са измръзнали.

Слънчогледът е под въпрос. Пшеницата и ечемикът вече показват признаци на повреда. Това не е частична щета – това е събитие от мащаб, който не сме виждали от десетилетия, каза Мариян Пеев. До седмица ще станат ясни окончателно параженията.

В Южна България пролетниците се засяват когато температурата на почвата достигне 8°C на 5 см дълбочина и когато в продължение на 10 сутрини температурата е над 10°C. „Влагата тази година я има. Следим прогнозите и температурите. Но никой не очакваше такъв мраз. Това не е обичайна слана. Това е рязко, дълбоко охлаждане – с повреди по всички тъкани. Културите просто не могат да издържат“, обясни още Пеев.

От БФС припомнят, че земеделските производителите се оплакват и от увеличените разходите за труд, без който производството на плодове е невъзможно. Също така от високите цени на продуктите за растителна защита и торове.