Светли понеделник е, честваме и паметта на свещеномъченик Януарий

Светли понеделник е днес. По подобие на Страстната седмица и тази, следваща седмица има свое название. Нарича се светла заради божествената светлина на Христовото Възкресение, а това определение носят и отделните й дни.

Самият Великден, като най-голям християнски празник, се празнува три дни: неделя, понеделник и вторник. В тези дни богослуженията са тържествени и дори имат едни и същи песнопения. Така тройно се подчертава величието на Възкресението.

Както подобава на голям празник, на християните се препоръчва да празнуват, т.е. тези дни да бъдат "празни" от делничните работи и грижи, за да почувстват същността на празника.

Християнските празници имат така нареченото попразненство - от един до няколко дни след празника, в които пак се припомня празничното събитие. При Великден този следпразничен период е цели 40 дни, до навечерието на Възнесение Христово. През всички тези дни християните се поздравяват с Христос воскресе! и Воистину воскресе!

Чества се и паметта на свещеномъченик Януарий, който е живял в края на трети и началото на четвърти век. Бил учен и добродетелен християнин, затова в зряла възраст бил избран за епископ на италийската област Кампания с главен град Неапол. Той развил много успешна дейност и в църквата му постъпили редица достойни и образовани хора. Числото на вярващите се умножавало, а животът им бил ярък пример за всички останали жители на областта. Това било и най-добрата проповед за истинността на християнското учение и за неговата висока нравственост.

Но тогавашният император Диоклетиан решил да предприеме мерки срещу християните, като заимствал религиозната политика на своите предшественици. За обединяващ център на римската религиозна система се възприемал "геният на императора" и образът му като въплъщение на божествата Юпитер и Сол (Слънце). Отказът да се почитат тези божества започнал да се приема за държавна измяна и да се наказва от властта.

По това време управителят на Кампания проявил старание да залавя християнските свещенослужители, както и най-дейните вярващи. Така властта се стремяла да ограничи разпространението на християнството и неговото влияние в обществото. Сред първите заловени християни били епископ Януарий и най-преданите му сътрудници: дяконите Прокъл, Сосий и Фавст, четецът Дезидерий, също Евтихий и Акутий.

Те били убеждавани да се отрекат от вярата си, като им обещавали помилване и големи почести от императора. Никой от тях обаче не си и помислил да предаде вярата си в Христос. Начело с епископа всички се държали достойно и мъжествено, и понесли последвалите жестоки изтезания. Дълго ги измъчвали и когато управителят видял, че опитите му да сломи тяхната твърдост няма да дадат резултат, той осъдил всички на смърт чрез обезглавяване. Присъдата била изпълнена в 305 г., недалече от крайбрежния град Поцуоли.