Честваме паметта на свети мъченик Николай Софийски и на Баташките новомъченици

На 17 май църквата чества паметта на свети мъченик Николай Софийски и на Баташките новомъченици.

Свети Николай Софийски бил християнин, роден в град Янина (днес в Гърция) в първата половина на XVI век. От дете усвоил обущарския занаят и за по-добро препитание се преселил в София. Тук хората го обикнали и Николай създал семейство. Но някои мюсюлмани решили да го привлекат към своята вяра, често го безпокоели и го убеждавали да смени вярата си. Един ден го поканили на обяд, упоили го и в такова състояние го обрязали.

Когато се събудил, Николай разбрал какво е станало и с плач избягал в дома си, откъдето от срам не излязъл цяла година. Но имамът най-после го предупредил, че занапред ще трябва да посещава техните молитви. Николай твърдо му заявил, че той за нищо на света няма да промени християнската вяра на своите предци. Оттогава започнал неговият мъченически подвиг.

Много мохамедани искали смъртта на Николай. Хвърлили го в затвора, където го подложили на страшни мъчения. На съдебно заседание съдията намерил, че Николай е невинен. Но фанатизираната тълпа не се подчинила на отсъдата. Мъченикът бил изведен вън от тогавашния град и в местността Юч бунар  ("Три кладенци", днес мястото е на столичната улица „Цар Симеон“ 125). Николай бил убит с камъни на 17 май 1555 г. Житието му е написано от дякон Матей Граматик, съвременник и очевидец на страданията и смъртта му. Недалеч от лобното място на свети Николай Софийски през 1900 г. е осветен голям храм в негова чест.

Баташките новомъченици са български православни свещеници, мъже, жени и деца, избити в село Батак, Пещерско, в първите дни на май 1876 г. при потушаването на Априлското въстание. Те са канонизирани от Българската православна църква през април 2011 г. заедно с новомъчениците от Новоселския манастир „Света Троица“ (днес в град Априлци), чиято памет се чества на 9 май.

С концерт и тържествена заря-проверка в Априлци ще отбележат 149 години от обявяването на Новоселската република – част от епопеята на Априлското въстание.

В честването ще участва председателят на Народното събрание Наталия Киселова, съобщиха от пресцентъра на парламента. 

Програмата ще започне в 16:00 часа с церемония по поднасяне на венци в памет на загиналите в Новоселското въстание в местността Черен паметник в квартал „Зла река". Киселова също ще поднесе цветя в памет на загиналите. 

След това проявите продължават в центъра на кв. "Ново село" с концерт на Гвардейски представителен духов оркестър. Рецитал ще изнесат ученици от Средно училище „Васил Левски“ - Априлци. На сцената ще се качат и децата от Детска вокална група „Цветчета“.

Непосредствено преди тържествената заря-проверка, която започва в 20:30 часа, е концертът на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили на Република България.

Наталия Киселова ще приеме строя и ще поздрави почетните роти на Българската армия. Председателят на парламента ще произнесе слово по повод годишнината от обявяването на Новоселската република.

Новоселското въстание, част от епилога на Априлското въстание, избухва на 2 май 1876 г. с обявяването на Новоселската република, но девет дни по-късно е потушено жестоко. Стотици местни жители заплащат с живота си порива си за свобода, избити са монахините и свещениците от Новоселския манастир „Света Троица“, изпепелени са над 700 сгради. Загива и дошлият на помощ с Габровската чета войвода Цанко Дюстабанов. Голяма част от оцелялото население се изселва, се посочва в сайта на Община Априлци.

През 1976 г. в чест на 100-годишнината от Априлското въстание четирите села – Ново село, Видима, Острец и Зла река, се обединяват в град Априлци. През 2011 г. с решение на Светия синод на Българската православна църква загиналите монахини и свещеници от Новоселския манастир са канонизирани за свети мъченици, заедно с жертвите от Баташкото клане.

На 17 май 1913 г. в Лондон, Великобритания, е подписан Лондонският мирен договор между държавите от Балканския съюз – България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга, с който завършва Балканската война, започнала на 26 септември 1912 г.

От българска страна договорът е подписан от Стоян Данев, председател на Народното събрание, и Михаил Маджаров, пълномощен министър в Лондон. Османската империя отстъпва на съюзниците земите на запад от линията Мидия – Енос и остров Крит. Албания е провъзгласена за независима държава под протектората на Великите сили.